95-тото издание на Наградите на американската филмова академия Оскар разбуни духовете, заради удостоения със седем Оскара филм „Всичко, навсякъде, наведнъж“ на режисьорите Даниел Куан и Даниел Шайнерт. Това е творба, която според мен трасира различна насока във визуалната и структурна естетика на киното. Докато наративът остава в лоното на традиционното, в случая героинята е жена, която търси себе си и собственото си място в сложния и угнетителен съвременен свят, за да разбере, че онова, към което се стреми, онова, за което си струва да живее, са най-близките ѝ хора такива, каквито са, с качествата и недостатъците им, и във възможността за постигане на хармония в живота такъв, какъвто ѝ е отреден. Обикновена, човешка драма, но визуално разказана по фантастичен начин. В тази трагикомична, сюрреалистична, приключенска история умело и предизвикателно са вплетени балет, куклен театър, пантомима, анимация, както и всякакви елементи от богатството на филмовата изразност, постигнато за повече от 100 години в киното. Като към този твърде богат изобразителен коктейл се прибавят детайли от спецификата на телевизията и видеоигрите, може да се добие представа за усложнената, но атрактивна визия на филма, която някои радушно приемат, а други категорично отхвърлят. Кой знае, може това да е бъдещето на филмовата изразност? Все пак киното е започнало като панаирджийско зрелище и атракцион за развлечение.
Не така стои въпросът с документалното кино и това красноречиво бе показано в програмата от документални филми – международен конкурс и български премиери – на 27-то издание на София Филм Фест, който се утвърди като събитие с международен авторитет и популярност и който продължава и през април. Ще откроя само някои от българските заглавия, които са показателни за високото ниво – като позиция, ангажираност, послание и художествена защита – на нашите филми. „Една провинциална болница“ – реж. Илиян Метев, Иван Чертов, Златина Тенева; „Моят чичо Любен“ – реж. Никола Бошнаков, Георги Стоев – Джеки; „Ваклуш“ – реж. Николай Василев; „Герой на нашето време“ – реж. Светла Цоцоркова, Светослав Овчаров; „Превал“ – реж. Михаил Мелтев; „Оловният войник“ – реж. Костадин Бонев.
Но признавам, че от всичко видяно продължавам да мисля за филма на Фолкер Шльондорф „Повелителят на горите“. Изключително важен, бих го нарекла, глобален филм. В рамката на портрет на Тони Ринаудо – австралийски агроном, който десетки години е живял в различни страни в Африка, занимавайки се със залесяване на пустинни области и най-вече с възстановяване на „подземната гора“. Неговият революционен метод е да активира все още живите корени на унищожени на повърхността дървета и да ги възроди за нов живот, за което е удостоен с алтернативна Нобелова награда. Наред с тази вдъхновяваща история във фокуса на Шльондорф, без патетика и дидактика, са и темите за правата на жените, за миграцията, за образоването на хората от този регион. Местните наричат Ринаудо – учител, и той наистина е такъв за поколения африканци, защото ги призовава да устояват правата си, бори се за образованието на жени и деца, учи хората не само как да залесяват, но и какви подходящи за климата култури да отглеждат, за да се преборят с глада и мизерията. Най-жестокият бич за този континент.
В Найроби, Кения, е най-голямото гето – Кибера, показано покъртително и разтърсващо във филма на Зорница София „Майка“. Репликата във филма на Шльондорф, че Африка би могла да изхранва цялата планета, звучи като утопия, но може да бъде реалност, стига икономическите магнати и политичeски олигарси да не мислят само за експлоатация и печалби, да не финансират войнстващи банди и марионетни правителства, а да влагат средства за защита на климата, за преодоляване на глада, за човешко съществуване на човеците. За опазване на Планетата! Така филмът без натрапливост се превръща в глобално послание за бъдещето на човечеството и става значим и извън конкретната история.
В този брой предлагаме интервюто на Стефан Прохоров с големия режисьор Фолкер Шльондорф: „Киното е отчасти изкуство, отчасти развлечение, отчасти идеализъм и отчасти бизнес“. Акценти към конкурсната програма на София Филм Фест са публикациите: „Червените обувки“. Минималистичната история от Мексико – големият победител“ на Росен Спасов и „По осевата линия на живота – „Скитница“ на Надежда Г. Тодорова.
За смисъла на съществуването е втората част от студията на Кристина Стоянова: „Кино от края на времената: „Имението“. По проекта за документално кино Петър Кърджилов представя режисьора Михаил Мелтев и неговото творчество, а в рубриката „Нашата история“ Андроника Мартонова ни среща с „Неизвестните кинематографисти Кутинчеви и Изтока“.
Фестивалът за документално кино в Солун анализира Мариана Христова в статията си „Документален фестивал солун 2023: за етиката“, а в „За морала“ Катерина Ламбринова разговаря с журналиста Веселин Диманов, автор на филма за Кристиан Таков.
В Сценарни ескизи публикуваме „Уроци по немски“ на Павел Веснаков.
Важно е също да отбележа, че от началото на май във връзка с наградите на фестивала „Васил Гендов“ в Дома на киното ще бъдат показани български игрални, документални и анимационни филми от последната година при вход свободен. Следете програмата!
Людмила Дякова
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
проф. БОЖИДАР МАНОВ
проф. ВЕРА НАЙДЕНОВА
д-р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ДИМИТЪР САРДЖЕВ
проф. ИВАН СТЕФАНОВ
доц. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР
СПИСАНИЕ КИНО / АПРИЛ 2023
СЪДЪРЖАНИЕ:
КИНО ОТ КРАЯ НА ВРЕМЕНАТА: „ИМЕНИЕТО“ /ВТОРА ЧАСТ/ – КРИСТИНА СТОЯНОВА
27. СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ – РОСЕН СПАСОВ, НАДЕЖДА Г. ТОДОРОВА
ФОЛКЕР ШЛЬОНДОРФ: КИНОТО Е ОТЧАСТИ ИЗКУСТВО, ОТЧАСТИ РАЗВЛЕЧЕНИЕ, ОТЧАСТИ ИДЕАЛИЗЪМ И ОТЧАСТИ БИЗНЕС – СТЕФАН ПРОХОРОВ
ДОКУМЕНТАЛЕН ФЕСТИВАЛ СОЛУН 2023: ЗА ЕТИКАТА – МАРИАНА ХРИСТОВА
ЗА МОРАЛА – КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ОТ КАВАКЛИ ДО ПРЕВАЛА ИЛИ КОЙ Е МИХАИЛ МЕЛТЕВ? – ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ
НЕИЗВЕСТНИТЕ КИНЕМАТОГРАФИСТИ КУТИНЧЕВИ И ИЗТОКА /ПЪРВА ЧАСТ/ – АНДРОНИКА МАРТОНОВА
ОТНОШЕНИЕТО КЪМ КАМЕРАТА ТИ ИДВА ОТВЪТРЕ – ЗА ОПЕРАТОРА РАУЛ КОТАР И ФИЛМА „ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ“ – КИРИЛ ПРОДАНОВ
ИСТОРИЯ НА 2D И 3D ИГРИТЕ /ВТОРА ЧАСТ/ – ИВАЙЛО СЕФЕРОВ
КУЛТУРЕН АФИШ: АПРИЛ 2023 – АНАСТАС ПУНЕВ
ГАЛЕРИЯ: УРОЦИ ПО НЕМСКИ
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: УРОЦИ ПО НЕМСКИ
ИЗВЪН БРОЯ:
ПАРТИТУРА НА КРАСОТАТА ИЛИ ДУМИ ЗА „ЖЕНА НА ВЯТЪРА“ НА АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ – КРЪСТЬО РАЛЕНКОВ
КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА – КАЛИН НИКОЛОВ
КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ В СОФИЯ ПРЕЗ АПРИЛ – СТОЛИЧНА ОБЩИНА
