ЗАФЕР ГАЛИБОВ

 

ПЪРВИЯТ КИНОЛЮБИТЕЛ ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ (1881 – 1959)

 

Роден е в Казанлък в семейство с културни и финансови възможности – творческа среда, пряко свързана с фотографията. Баща му Стоян Георгиев Екимов (1858 – 1935) е инициатор за създаването на първото фотографско любителско дружество през 1897 г., автор на първите две книги за фотография: „Ръководство по фотография“ (1898)  и „Курс по фотография“ (1904).

Георги Ст. Георгиев участва в Балканските войни и Първата световна война (1915). Ранен е през 1913 г. при обсадата на Одрин, за което е награден с Кръст за храброст.

Георги Стоянов Георгиев е основател на Българския фото клуб през юни 1920 г. Той е големият експериментатор в областта на бромо маслените отпечатъци и става един от лидерите на този процес в Европа. Но голямата му страст също са и любителските кинофилми. Още през 1928 г. той заснема филма „Дъщерята на Родопа“, на който е сценарист, оператор и режисьор. Не трябва да забравяме, че първите му опити са още през 1915 г., когато по време на Първата световна война той прави разузнавателни киноснимки от самолет на южния фронт край Солун.

Сценарият на „Дъщерята на Родопа“ е написан по мотиви от една легенда. Филмът е с продължителност около 30 минути и е заснет като ням. Монтиран е с прекъсвания от кадри с надписи. Прожекцията е озвучавана с грамофон – със симфоничната поема на Петко Стайнов „Тракийски танци“. По-голямата част от кадрите са направени в подножието на Върхувръх, между селата Скобелево и Чурен, край перущинското летовище. За времето си снимките в гора през деня и на зазоряване са твърде сложни и необичайни. Като асистент във филма взема участие и неговият син Стоян Георгиев Георгиев. Главните роли се изпълняват от Спаса Нягул Станчева (дъщеря на големия наш художник Нягул Христов Станчев от Пловдив) и студента Борис Тасков (бъдещия професор Тасков). За съжаление не е имало условия копието да се запази.

Георги Ст. Георгиев участва в множество международни фотографски изложби и конкурси в Милано, Берлин, Загреб и Виена. Само в Париж за периода 1924 – 1934 г. печели един сребърен и три бронзови медала. Единият от тях, от 1933 г. е за филма му „Пролетта в живота и пролетта в природата“, с него той участва на Световния фестивал за любителски филми през същата година в Париж. Сред 720-те участници, Георгиев получава голям бронзов медал и почетен диплом^[1]. Информации за постигнатите отличия единствено се публикуват в чуждестранните фото и киноиздания.

Филмът „Пролетта в живота и пролетта в природата“ е заснет по Искърското дефиле с мото камера „Пате“ на обратим черно-бял филм „Геверт“, 9,5 мм обектив „Цайс-триотар“ със светлосила 1:2,9. Техниката и материалите са купени от представляваното от Драган Тъпков фирмено предприятие за кинокамери и грамофонни плочи в София (магазин, който се е намирал под хотел „България“ на ул. „Цар Освободител“).

През 1961 г. Международната федерация за фотография ФИАП награждава Георги Георгиев посмъртно с най-голямото отличие и диплом – ЕФИАП.

 

Бележки под линия:

^[1] Медалът е с диаметър 7 см, с изобразена женска фигура с разперени ръце и надпис „Cinema“, а на другата страна е гравиран надпис „G. Georgiev, Pаris, 4 juillet 1933“.