Отива си 2022 година – неспокойна, тревожна, трудна! Година, доминирана от ужаса на войната. Не само за тези, които воюват, които загиват, които страдат. Ужас за цялото цивилизовано човечество.

Не можем, не искаме, няма да приемем тази война! Доказваме го със съпричастност, солидарност, емпатия, но, уви, и с болезненото усещане, че този кошмар се превръща в ежедневие. Че нещата се движат извън здравия разум, но и с надежда, че той все пак ще надделее. Нали всяка Нова година очакваме с надежда за по-добро?

Но краят на годината е време и за равносметка. 

. . .