РОСЕН СПАСОВ
С КАКВО РАЗПОЛАГАМЕ ДНЕС И КАК Е ОТРАЗЕН В ПЕЧАТА ПРЕЗ 1920-ТЕ ГОДИНИ.
КОПИЕТО НА ФИЛМА, СЪХРАНЯВАНО В БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ФИЛМОТЕКА
Както е известно, голяма част от филмите на Васил Гендов са унищожени или изчезнали след бомбардировките над София по време на Втората световна война.
За „Бай Ганьо“ самият Гендов пише в своите мемоари: „Филмът беше отнет от ръцете на кооперацията и пропътува из провинцията, като се експлоатираше от лицето Топлийски за сметка на дружеството на българските слепи. За мен обаче остана едно само необяснимо. Защо Топлийски се разпореждаше с филма като със своя собственост, когато се експлоатираше от името на българските слепи и защо филмът остана у него, където го завари и национализацията през 1948 година. Днес филмът е собственост на музея на Българска кинематография, където се и съхранява“.[1]
По информация от филмовия фонд на БНФ, копието най-вероятно е заведено от самия Гендов, когато той е създавал горепосочения музей. Тогава за съжаление не е изваден протокол за завеждането на копието – най-вероятно не е имало такава практика, така че не можем да знаем със сигурност кога и от кого са заведени копията, които БНФ съхранява до ден днешен. Така или иначе, това, с което разполагаме, запазено до днес, са четири негоряеми копия на филма – два позитива и два негатива от по 845 м. Те са копирани от нитратните копия. Като времетраене са 24 минути, дигитализирани с телекино в стандартна дефиниция. За съжаление, най-вероятно при някои от копиранията на филма се е получил неприятен декадраж. Т.нар. досие на филма, съхранявано в отдел „Документация“ на БНФ, съдържа машинописна версия на междукадровите надписи на филма и монтажен лист. И двата документа са изготвени от Г. Кепев съответно през 1960 и 1961 г.
Експерименталният вариант на филма, който беше показан във филмотечно кино „Одеон“ на 7 декември 2022 г., изготвихме с Александър Донев и колегата от БНФ – филмовият експерт Ангел Радев. Според монтажния лист подредихме разбърканите четири части на филма и добавихме междукадровите надписи. Те до известна степен изясняват сюжета, който виждаме на екрана. По този начин постигнахме максимално близка версия на филма, прожектиран през 1922 и 1923 г., а филмът стана малко по-дълъг – 30 минути. Мисля, че с добавянето на тези надписи и след намиране на решение на проблема с декадража с помощта на новите дигитални технологии, ще можем да направим една подобаваща реставрация на „Бай Ганьо‘‘, тъй като картината е добре запазена.
ФИЛМЪТ „БАЙ ГАНЬО“ В ПЕРИОДИЧНИЯ ПЕЧАТ:
„Освен режисьор, Васил Гендов е и сценарист на творбата, разработил литературната ѝ основа по мотиви от произведението на Алеко Константинов „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин“, използвайки главите „Бай Ганьо журналист“, „Бай Ганьо прави избори“ и „Бай Ганьо тръгна по Европа“. Зад камерата е кинооператорът на „Модерен театър“ Йосиф Райфлер – немец (от еврейски произход), живял дълги години у нас. Ролята на Ганьо Балкански изпълнява Стоян Михайлов Попов (1866–1939) – един от големите поети в българската детска литература от началото на XX век, популярен с псевдонимите си Чичо Стоян и Стар Чичо, съпруг на голямата драматична актриса Роза Попова“.[2]
Това е втората екранизация в българското кино. Първата е „Лиляна“ (1920, реж. Николай Ларин) по сценарий на Константин Сагаев, базиран на едноименната му поема. Всъщност „Бай Ганьо“ се оказва единственият филм на кооперация „Янтра филм“, създадена от Васил Гендов и няколко негови съдружници с цел производството на филми, но произвела само „Бай Ганьо“ и съответно просъществувала само и единствено за него. „В средата на май 1921 сп. „Кинопреглед“ (№ 43) информира, че в София е основано „кооперативно сдружение за производство на филми“, наречено „Янтра филм“, начело на което застава Васил Гендов.‘‘[3]
Както и сам Гендов тъжно ще отбележи, медийното покритие по повод на филма не е особено значимо: „Интересно в случая е това, че нашата ежедневна преса, както и периодичния печат, въпреки големия и изключителен успех на филма, не отбеляза нищо повече от това, което четем в няколко реда, напечатано в сп. „Кинопреглед“, бр. 1 от 1923 година: „Филмът „Бай Ганю“ има неочакван успех из цяла България. Това е първият български филм, който се посреща така добре от нашата публика.“[4]. Гендов очевидно е разочарован от липсата на медийно покритие, но сам пропуска другите съществуващи съобщения в печатните издания, на които явно не е попаднал. Според Петър Кърджилов: „Тази макар и оскъдна информация позволява да се допусне, че премиерата на „Бай-Ганьо“ се е състояла през ноември – декември 1922 в кино „Одеон‘‘[5]. Споменатото анонимно съобщение е в сп. „Кинопреглед“[6], излизало от 1920 до 1923 г. То започва своя живот като любителско издание, изготвяно от Александър Кребс (А. К.) или Сашо Раковски. За това съдим от корицата, на която ясно е написано: „Всичко се изпраща до Ал. Кребс – Модерен театър – София“. „Модерен театър“ АД е редакцията и издателството на списанието. От № 22 на 1922 г. любителското издание се превръща в „Орган на съюза на българските филмодавци“ т.е. в първото – представител на браншова организация в киното[7]. В подкрепа на тезата, че „Бай Ганьо“ се е разпространил в софийските кина в края на ноември идва и жлъчно политизирано съобщение в сп. „Маскарад“ (издавано от Александър Жендов и критикуващо режима на Александър Стамболийски): „Наскоро в столичните кинематографи ще се даде новият български филм „Бай Ганю пътува из Европа“, в главната роля с Александр Стамболийски. Третата част: „Бай Ганю прави избори“, щела да бъде значително изменена и допълнена“.[8]
Другото специализирано периодично печатно издание за кино, което отразява съществуването на „Бай Ганьо“, е сп. „Кино-Изкуство‘‘ (1926 – 1930) със създател и главен редактор Георги Иванов Кръстев. Той е актьор, възпитаник на школата на Акционерно дружество „Луна“ от началото на 20-те години и взима участие във филма на фирмата – „Виновна ли е?“. Като автор в списанието публикува очерци и коментари за киното като културна придобивка и защитава неговата позиция на високо изкуство. Статиите са теоретични и исторически, отразяват се нововъведения в технологията на киното, портрети на актьори, новини. Изданието обръща внимание на всички аспекти на филмовия процес в големи подробни материали и популяризира по-малко познатите филмови компоненти: декори, грим, светлина и др. Редакторът му създава качествено и богато на информация списание, за което българското кино е приоритет.[9] В своя дебютен брой от 01.03.1926 г. списанието публикува статия озаглавена „Българското национално филмово производство“. В нея авторът Red Ace обобщава кинопроизводството в България до онзи момент и размишлява за възможните посоки на неговото бъдеще развитие: „Имаме вече няколко опити, които потвърдяват това, което казахме. Всички кинолюбители са чували за „Дявола в София“, „Българан е галант“, които пропаднаха в България – не говорим за чужбина. Малко по-други бяха „Под старото небе“, „Бай Ганю“, „Момина скала“ – които дължат успехът си, макар нищожен, благодарение на това, че са битови, национални“[10]. Ето, че „Бай Ганьо“ е оценен като по-успешен филм от първите опити на Гендов и дори се дават причини за успеха му сред публиката – неговата „битовост“ и „националност“.
За да приключа със специализираните издания, ще отбележа още едно любопитно явление. В отговор на читателско писмо редакцията на сп. „Екран“ (1936) съставя списък от български филми, произведени до този момент. При все, че повечето филми на Васил Гендов присъстват в него, „Бай Ганьо“ не е споменат[11]. Лично аз отдавам това на най-обикновен пропуск или неосведоменост на създателите на списанието. „Екран“ е седмично списание, от което излизат само пет броя, един от опитите на Иван Фичев (Ирис) за специализирано издание за кино от този период.[12]
Останалите рефлексии върху филма са в ежедневния печат или в политематични издания. Изреждам ги в хронологичен ред. На 26 август 1922 г. в. „Зора“ съобщава, че „I-ва българска производителна филмова кооперация „Янтра филм“ е започнала сниманието на „Бай Ганьо“ и „пред вид на това“ набира артисти за участие във филма[13]. На 15 септември в. „Нова Комедия“ информира, че снимките на „Бай Ганьо“ в София продължават, като се очаква те да продължат в Прага и Виена[14]. Очевидно издаваният от Стефан Гендов (брат на Васил Гендов) седмичен лист за театър и изкуство разполага с безценна информация „от кухнята“. От паспорта на Чичо Стоян, понастоящем съхраняван в Държавна агенция „Архиви“, разбираме, че точният период на снимките във Виена е между 18 и 24 септември 1922 г. Това означава, че в. „Развигор“ леко е закъснял със своето съобщение от 30 септември, което уведомява общността, че част от снимачния екип на „Бай Ганьо“ вече е отпътувал за Виена и Прага[15]. Седмичният литературен лист на Александър Балабанов и Елин Пелин помества една меко казано скептична към българското кино статия, озаглавена „Кинематографът у нас“. Нейният автор С. Я. безпощадно напада опитите ни в киното дотогава. Снимащият се в момента филм на Гендов също попада под огъня: „Кооперацията [„Янтра филм“] е почнала вече филмиранието на „Бай Ганю“ и четем из вестниците, че „Ганю“ е отпътувал за Виена и Прага, за да направи и на самото място няколко снимки. Нека се надяваме, че след като си е направила добре сметката, кооперацията ще има случай да ангажира от там по-опитен оператор, отколкото един бивш часовникар [Йосиф Райфлер]“[16]. Следващото съобщение е чак от 5 декември, когато пловдивският ежедневник в. „Борба“ охарактеризира „Бай Ганьо“ като „първия сполучлив филм“ и уведомява, че ще бъде показан в местния „Модерен театър“.[17]
По този начин е отразен филма „Бай Ганьо“ през 1922 г. Не без основание Петър Кърджилов определя информацията като „... толкова сиромашка, че не позволява да се фиксира точно дори премиерата на филма, състояла се най-вероятно през октомври – ноември 1922 в кино „Одеон“ (София)‘‘[18]. От датите на съобщенията можем да направим още едно заключение – за проявяването на снимките и монтажа на филма: той би следвало да е осъществен много бързо – между септемврийското заснемане в чужбина и първите прожекции на филма в София и в Пловдив в края на ноември и началото на декември.
Филмът се появява на страниците на печата отново чак в края на десетилетието, вече като пълнокръвна част от историята на българското кино. Седмичното илюстровано списание „Нива“ мимоходом споменава заглавието на Гендовия филм в анонимен обобщителен материал през 1929 година[19]. В края на същата година ежедневникът в. „Свободна реч“ също допринася към българската киноисториография с подробен очерк, който отбелязва „Бай Ганьо“ и „Янтра филм“: „Пионерите на нашето филмово изкуство не са се отчаяли. Появява се първата българска производителна и обменителна кооперация „Янтра филм“ начело с Васил хаджи Гендов. Кооперацията започва да снима „Бай Ганю“ от Алеко Константинов под режисурата на Гендов. По същото време и [Николай] Ларин получава субсидия от министерството на просветата и започнал да снима филм „Под старото небе“ по книгата на Цанко Б. Церковски. Двата тия филми обаче не са били представени на публиката“[20]. Последното изречение, разбира се не е вярно и най-вероятно се дължи на недостатъчна осведоменост. Озадачаващо е обаче, че авторът Д. Г. Д. (според изследователя Костадин Костов е възможно това да е журналиста Д. Г. Даскалов, пишещ активно за кино през 1930-те) изглежда сигурен в твърдението си.
През 1933 г. в София излиза един единствен брой на сп. „Българско кино“. Издава го Васил Гендов, редактор е брат му – Стефан Гендов. Заявено е, че списанието ще излиза периодично, но по същество е издаден само един брой през октомври 1933 г. Той съдържа „изказвания върху неговия [на Васил Гендов] филм „Бунтът на робите“[21]. Целта на изданието е да промотира първия български звуков филм, да припомни на зрителите за филмографията на Гендов и да подчертае приносите му към българското кино. „Бай Ганьо“ се споменава в един „забавен“ каламбур, съставен от заглавията на Гендовите филми: „В 1911 год. „Българан, който е галант“ разбра, че „Любовта е лудост“ и за това повика „Дявола в София“, за да види „Пътя на безпътните“, по който у нас вървят „Уличните божества‘‘, но тъй като той е все пак „Бай Ганю“ спомни си за преживяната „Буря на младостта“ и реши да заговори, като по този начин организира „Бунтът на робите“, като вярва, че имено този е пътят към апогея на нашето филмово творчество“.[22]
СТАТИЯТА НА СТЕФАН ГЕНДОВ ВЪВ ВЕСТНИК „НАРОДЕН ТЕАТЪР“ ОТ 29.07.1943
След този нескопосан опит театралният критик, издател и редактор на редица вестници и списания през годините Стефан Гендов, явно си взима поука и десет години по-късно публикува най-задълбочения и подробен историографски труд за българското кино до този момент. Текстът излиза в много по-сериозното и значимо издание в. „Народен театър“ със заглавие „Българският кинотеатър и филм – от платнената барака „Гранд биоскоп“ до днешните театрални сгради. Раждането на първия български филм“[23] и обхваща цели четири страници (или 15 машинописни[24]). В него Стефан Гендов акцентира главно върху кинопоказа у нас, което е обяснимо с факта, че материалът е поръчан от Съюза на кинопритежателите в България[25]. Другият фокус е върху творчеството на режисьорите пионери (сред които е и брат му). В статията „Бай Ганю“ е споменат като част от филмографията на Васил Гендов, но липсва друга информация около създаването на филма. Така или иначе, текстът е „... първата голяма крачка в областта на историята на ранното кино у нас и има безспорен принос за обогатяването на националната ни киноисториография, защото е най-задълбоченият труд, отнасящ се за миналото на българското кино, публикуван в първата половина на ХХ в. (…) За стойността му свидетелства и фактът, че той бива оценен още от съвременниците си – всекидневниците „Мир“ и „Заря“ отпечатват негов съкратен вариант, а журналистите Михаил Лангов, Марко Киров и Илия Арнаудов го преразказват и дори допълват съответно в „Нова вечер“ и „Дневник“.[26]
С този текст Стефан Гендов прави революция в българската киноисториография и се превръща в тогавашна версия на инфлуенсър, но за съжаление не допринася особено за оскъдното присъствие на филма „Бай Ганьо“ в печата. Произведението не е рекламирано, неговите художествени качества не се превръщат в обект на анализ, обществена дискусия за пресъздаването на Алековия образ липсва. За всичко това, от днешна гледна точка, можем да правим безкрайни изводи – за цялостния обществен интерес към българското кино, а и към киното изобщо; за отношението към личността на Васил Гендов и поредната му авантюра в киното; можем да спекулираме с политическата конюнктура – възможно ли е режимът на Александър Стамболийски и БЗНС да има пръст в обскурната промоция и вялото разпространение на филма, ако е припознал своя лидер на екрана? Така или иначе, фактите са, че „Бай Ганьо“ не е представлявал интерес за печата в годините на своето производство и разпространение. Филмът обаче е част от историята на българското кино и като такъв е обект на интерес за историци и архивисти, които имат възможността да припомнят на поколенията за неговото съществуване като културен артефакт.
Текстът е част от научно-изследователския проект „КИНОКУЛТУРА, ИЗКУСТВА И НАЦИОНАЛНИ ОБРАЗИ В БЪЛГАРИЯ (1920 – 1940)“, подкрепен от Фонд „Научни изследвания“.
Бележки под линия:
[1] Гендов, В. Трънливият път на българския филм. 1910 – 1940 Мемоари. Българска национална филмотека, Фабер, Велико Търново, 2016, с. 156.
[2] Кърджилов, П., „Киноживотът у нас преди 100 години (III част), филмово снимане“, сп. КИНО, декември 2022, https://spisaniekino.com/archive-kino/spisaniekino-dekemvri-2022/%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-100-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-iii-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5.html.
[3] Пак там.
[4] Гендов, В. Трънливият път на българския филм. 1910 – 1940 Мемоари. Българска национална филмотека, Фабер, Велико Търново, 2016, с. 157.
[5] Гендов, В. Трънливият път на българския филм. 1910 – 1940 Мемоари. Българска национална филмотека, Фабер, Велико Търново, 2016, с. 156.
[6] Съобщение в сп. „Кинопреглед“, год. III, № 1, 1923.
[7] Спасов, Р. Периодични печатни издания за кино в България (1913 – 1944). Хронология и типология. София, с. 48.
[8] Сп. „Маскарад“, № 2, 24.11.1922, с. 4.
[9] Пак там, с. 112–124.
[10] Red Ace, „Българско национално филмово производство“, сп. „Кино-Изкуство“, 01.03.1926, № 1, с. 1.
[11] Рубрика „Вие питате – ние отговаряме“, сп. „Екран“, № 4, 1936, с. 2.
[12] Спасов, Р. Периодични печатни издания за кино в България (1913 – 1944). Хронология и типология. София, с. 161–163.
[13] В. „Зора‘‘, № 972, 26.08.1922, с. 2.
[14] В. „Нова Комедия“, № 41,15.09.1922, с. 2.
[15] С. Я., „Кинематографът у нас“, в. „Развигор“, № 85, 30.09.1922, с. 2.
[16] Пак там.
[17] Рубрика „Театър и кино“, в. „Борба“, № 524, 05.12.1922, с. 1.
[18] Кърджилов, П., „Киноживотът у нас преди 100 години (III част), филмово снимане“, сп. КИНО, декември 2022, https://spisaniekino.com/archive-kino/spisaniekino-dekemvri-2022/%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-100-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-iii-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5.html.
[19] Анонимен обобщителен материал „Как се създават филмите“, сп. „Нива“, № 2, 11.01.1929, с. 4.
[20] Д. Г. Д., „Към историята на българския филм“, в. „Свободна реч“, г. VІ, № 1693, 30.10.1929, с. 5.
[21] Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател. Том І (А – М). Наука и изкуство, София, 1962, с. 140.
[22] Хумор около филма „Бунтът на робите“, сп. „Българско кино“, г. І, № 1, 10.1933, с. 4.
[23] Гендов, С., „Българският кинотеатър и филм – от платнената барака „Гранд биоскоп“ до днешните театрални сгради. Раждането на първия български филм“, в. „Народен театър“, № 126 и 127, 29.07.1943, стр. 1–4.
[24] Кърджилов, П. Загадките и времената на „Българан е галант“. АИ „Проф. Марин Дринов“, София, 2017, с. 63–67.
[25] Пак там.
[26] Кърджилов, П. Загадките и времената на „Българан е галант“. АИ „Проф. Марин Дринов“, София, 2017, с. 63–67.
