МАРИЯНА ЛАЗАРОВА

 

 

 „БОГОВЕТЕ СИГУРНО СА ПОЛУДЕЛИ!“ – ПЪРВА ЧАСТ

     

„Възходът на машините е тук,

но те не идват като завоеватели,

те идват като творцИ.“

 

Андрес Гуадамуз, ст. преподавател по право на интелектуална собственост,

Университет в Съсекс, Великобритания

 

Древногръцкият театър лансира специфична драматургична техника, известна като Deus ex machine. В буквален превод фразата означава „богът от машината“ и с този израз се означавал често използван сюжетен похват, който слагал край на драматическа ситуация, чиято развръзка била неразрешима по вътрешната логика на фабулата, а се случвала внезапно по волята на боговете – ерго вследствие предопределеността на съдбата. По същия внезапен, неочакван и стресиращ начин, „богът от машината“ днес не само навлезе в ежедневието ни, но завладя творчески територии, традиционно запазени само за нас, човеците от плът и кръв. В областта на изкуствата машините отдавна създават разнообразно съдържание: пишат всякакви произведения на словесното изкуство, рисуват картини, композират музика, редактират фотографии и т.н. Във филмовата индустрия изкуственият интелект от години е завладял позиции. Емблематични примери за това са компютърно генерираните образи – CGI^[1] и визуалните ефекти (VFX). Създаването на виртуална реалност всъщност представлява компютърно възпроизведена симулация на триизмерна среда. С помощта на съвременните технологии за обработка и визуализация на 3D изображения, се пресъздават дигитално моделирани светове.

 СНИМКА: VECSTOCK 

Технологиите във филмопроизводството са толкова напреднали, че вече са в състояние да създадат самостоятелно късометражен филм от сценария до окончателния монтаж. Това е възможно благодарение на т.н. генеративни алгоритми, които могат да създават изображение от кратки текстове – т.е. да превърнат текста във видео. Те са базирани на основни усъвършенствани  модели за „задълбочено обучение“ и могат да изпълняват задачи, присъщи на интелектуалната дейност на човешкия мозък. Триминутният късометражен филм „Обичаш ли ме?“ (2013 г.) се превърна в първото вирусно аудиовизуално съдържание, на което съсценарист е изкуствен интелект. Това става възможно чрез Cleverbot – онлайн разговорна платформа, способна да проведе правдоподобен чат с човек, базиран на текст. Кинорежисьорът Крис Уилсън задава на софтуера задача да измисли имената на героите, диалога и дори заглавието на филма.

 СНИМКА: IMDB, DO YOU LOVE ME, 2013 

Номинираният за BAFTA режисьор Оскар Шарп и изследователят на изкуствения интелект от Ню Йорк Рос Гудуин, създадоха деветминутен късометражен филм, изцяло съчинен от бот, наречен Бенджамин, който е написал сценария, както би направил всеки човек, включително сценични ремарки и диалог. Изкуственият интелект е в състояние да създаде за един ден филмов трейлър, докато на монтажен екип това начинание може да отнеме от седмици до няколко месеца.

Технологиите променят драстично не само производствените, икономически и артистични правила във филмовата индустрия, но поставят и важни етични въпроси. Филмовите студиа си позволяват да манипулират дигитално заснетите изпълнения на актьорите и да ги използват в проекти дори след тяхната физическа смърт. Първият пример за починал изпълнител, пресъздаден за филм, е Брандън Лий в „Гарванът“ („The Crow“) през 1994 г. и оттогава виждаме Кари Фишър да се завръща във вселената на Междузвездни войни, Одри Хепбърн в реклама за шоколад Galaxy, Брус Лий реанимира за реклама на Johnnie Walker Blue Whisky. Пол Уокър почина по време на снимките на „Бързи и яростни“ 7 и беше „възкресен“ чрез магьосничеството VFX от новозеландската компания WETA Digital, като се планира завръщането му в поредицата. Зевзеците започнаха да се шегуват, че съвсем скоро ще гледаме как Елвис Пресли „си партнира“ с Мерилин Монро в пълнометражен игрален филм.

  EЛВИС И МЕРИЛИН МОНРО – ФОТОМОНТАЖ (СПОРЕД ИСТОРИЧЕСКАТА СПРАВКА ЕЛВИС И МЕРИЛИН МОНРО НИКОГА НЕ СА СЕ СРЕЩАЛИ).  

Създаването на „дигитални аватари“ стана възможно благодарение на технологията deep fake^[2], която използва изкуствен интелект, обучаващ се на огромен масив бази данни със съществуващи изображения – big data^[3], за да създаде подобни образи, видеоклипове или звукозаписи на хора, които вършат и казват неща, които не са реални. Благодатно приложение тази технология намери в порноиндустрията. По публично обявена информация компанията Al Deeptrace е открила 15 000 дийпфейк видео клипа в интернет през месец септември 2019 г, като 96% от тях са били порнографски, а 99% от участничките - известни жени или знаменитости. Един от най-разпространените модели за дийп фейк изображения е този на компанията Metaphysic, известна с вайръл видеото на Том Круз в Тик Ток.

 ФАЛШИВО ВИДЕО С ТОМ КРУЗ В СОЦИАЛНАТА ПЛАТФОРМА TIK TOK 

Проблемът е, че технологията не е сложна и може да се използва интензивно от масовия потребител и то за злепоставяне на определени личности, за публично унижение или отмъщение. Засега има технологии, разпознаващи дейпфейк видеата като: Real-Time Deepfake Detector на Intel или FakeCatcher и непрекъснато се разработват нови. Тревожещото е, че не съществува адекватна нормативна регулация. Единствено в Китай беше приет закон, забраняващ „създадено от изкуствен интелект съдържание да се разпространява, без ясен маркер за неговия произход. Той изисква и авторите да се регистрират с реалните си имена при създателите на дадения софтуер“^[4]. И ако за потребителите в домашни условия технологията дийп фейк обещава оргазъм със звезди, то пред филмовата и гейминг индустрии открива нови хоризонти. Актуализацията и допълването на нормативната рамка е не само от голямо значение за регулиране на пазарните отношения, но и за превентиране на злоупотреби с лични данни и интелектуалното пиратство. Вече е налице създаването на първия в света „дийп фейк“ сериал с използване на лицата на световни звезди: Киану Рийвс, Марго Роби, Робърт Патисън, Джейсън Стейтън. „ПЕЕМ Жейсон“^[5] е създаден с държавна помощ от руския Институт за развитие на Интернет и се излъчва онлайн. Всичко би било в реда на нещата, ако уеб сериалът беше създаден след разрешение от страна на актьорите, а не, както се твърди в пресата, чрез нелегитимно присвояване на техните самоличности. Да не говорим за неразрешеното използване на бази данни за самообучение на алгоритмите! С това Русия отново потвърди неприятния си имидж на страна, която не е в състояние да озапти пиратството.

 КАДЪР ОТ DEEP FAKE, СЕРИАЛ, РАЗПРОСТРАНЯВАН ОНЛАЙН MACBEYN / YOUTUBE 

Твърди се, че в бъдеще филмовата индустрия ще дава възможност пред зрителите да избират между две основни възможности: да гледат филми, в които играят само дигитални хора или такива, в които са заснети истински актьори. В киноиндустрията масово се използва, и то съвсем не отскоро, de –aging technology^[6], която дава възможност за изкуствено подмладяване на актьори и reverse-aging^[7]технологията, при която изкуствено се състаряват персонажите. Примерите за това и в двете посоки са многобройни, както във филми, така и в телевизионни сериали: Брад Пит в „Странният случай с Бенджамин Бътън“ (2008 г.), Джони Деп в „Карибски пирати. Мъртвите не разказват приказки“ (2017 г.), Кари Фишър в „Rogue One: История от Междузвездни войни“ (2016г.), Майкъл Дъглас и Мишел Пфайфър в „Ант-мен и осата“ (2018 г.), Робърт де Ниро и Джо Пеши в „Ирландецът“ (2019 г.), Марк Хамил в „Мандалорианецът“ (2019 г.), Харисън Форд в „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ (2023 г.). Списъкът е огромен, както и този на филмите, озвучавани със „синтезирани гласове“^[8] – компютърни симулации на човешки гласове. Представителите на National Association of Voice Actors^[9]/NAVA/ заявиха в пресата: „Не знаем дали нашите гласове се използват или са били използвани за обучение на синтетични гласове за машинно обучение или за създаване на синтетични гласове, които вероятно биха могли да бъдат там без наше знание. Надяваме се, че потенциално бихме могли да помогнем в регулирането на тази технология, или да бъдем част от разговора, докато върви напред.“^[10] Всичко това повдига етични въпроси, създава големи притеснения в актьорската гилдия и накара знаменитости от ранга на Киану Рийвс да включват специални клаузи в договорите си с филмовите студиа, забраняващи дигитални обработки на записаните му изпълнения. Използването на огромни масиви от изображения на киноактьори за обучение на изкуствения интелект, без тяхно разрешение и напълно безвъзмездно, може да се квалифицира като неоснователно обогатяване на определени компании. В почти всички случаи видеозаписаните изображения се ползват от закрила като лични данни, както и с авторскоправна защита, и вече са налице първите съдебни дела за нарушени права. През януари 2023 г. три актриси, Сара Андерсън, Кели Макернън и Карла Ортиз, предявиха пред Окръжния съд на САЩ (Северен окръг Калифорния, дивизия Сан Франциско)^[11] иск срещу три технологични компании Midjourney, Stable Diffusion и DeviantArt за това, че чрез разработения от тях генератор за AI изкуство DreamUp са се облагодетелствали комерсиално от използването на защитени с авторски права изображения. Междувременно езиковият модел ChatGPT превзе света с необикновените си способности да пише есета, да програмира, да съчинява стихове и да сътворява сценарии. Нищо чудно, че филмовите и телевизионни сценаристи от „The Writers Guild of America“^[12] първи оттеглиха исканията си за пълна забрана на изкуствения интелект в киното и призоваха към свободно използване на чатботове за подпомагане на нови идеи или написване на сценарии, без да се налага да поделят приходите. На въпроса на Дейвид Смит от в. „Гардиън“ за потенциалното въздействие на изкуствения интелект (ИИ) върху филмовата индустрия, ChatGPT дава следния отговор:

„1. Писане на сценарии: ИИ може да се използва за анализиране на съществуващи сценарии и създаване на нови, което потенциално води до по-ефективно и рентабилно писане на сценарии.

2. Предпродукция: ИИ може да се използва за рационализиране на предпроизводствения процес, включително кастинг, проучване на местоположението и сторибординг.

3. Специални ефекти: ИИ може да се използва за създаване на по-реалистични и завладяващи специални ефекти, потенциално намалявайки необходимостта от практически ефекти и спестявайки време и пари в постпродукцията.

4. Анализ на аудиторията: ИИ може да се използва за анализиране на данните и предпочитанията на аудиторията, като помага на студиата да вземат по-информирани решения за това, на кои филми да дадат зелена светлина и как да ги пуснат на пазара.

5. Разпространение: ИИ може да се използва за персонализиране на препоръките за филми за зрителите и оптимизиране на стратегиите за разпространение, което потенциално води до по-високи продажби на билети и приходи.“^[13]

 ПРЕПОРЪКИ ОТ CHAT GPT ЗА НАПИСВАНЕ НА СЦЕНАРИИ 

 

 „ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ“

Намесата на генеративните алгоритми в киното е толкова скоростна, агресивна и всеобхватна, че публично се разпространиха опасения за безсилието на Холивуд да овладее ситуацията. Холивуд повече няма да олицетворява развлекателната индустрия с нейните червени килими, фестивални награди, интервюта и целеустремено менажиране на събития, изграждащи медийния ореол около системата на звездите. Някои дори предизвестиха, че не е далече времето, когато „фабриката за мечти“, такава, каквато я познаваме, ще капитулира пред новата реалност, създадена от „бога от машината“. Ще бъдем ли скоро свидетели  на „смъртта на автора“? От край време любима „скитаща“ тема в изкуството е как човек бива унищожен от своето творение. В различни филмови версии персонажи от типа на Франкенщайн до доктор Джекил и мистър Хайд, представят убедително как науката ражда чудовища. В научнофантастичния трилър „Еx Machina: Бог от машината“ (2015 г.) много правдиво беше показано как развитият и самообучаващ се изкуствен интелект може да манипулира човешкия и дори да го унищожи. Режисьорът Алекс Гарланд и актрисата в главна роля Алисия Викандер ни карат да се замислим за бъдещето на човешката цивилизация. Развитието на изкуствения интелект е така неудържимо, че разтревожи дори „красивия ум“ на Илън Мъск.

  ИЗКУСТВЕНО ГЕНЕРИРАН ПОРТРЕТ НА ИЛЪН МЪСК, СНИМКА: AI / LEXICA.ART 

Той изрази открито екзистенциалния си страх от безконтролната настъпателност на AI^[14] и призова да бъдат прекратени новите разработки поне за шест месеца. Дали половин година е достатъчна, за да може човечеството да забави темпото и да започне да осмисля последиците от своите творения и как да ги контролира?!

Трябва да призная, че въпросът накъде върви светът е несъмнено с приоритетно значение пред този накъде отива правото и в частност авторското право! Реформирането и модернизирането на нормативната база, обаче, се оказаха от ключово значение за обществената безопасност и в перспектива за оцеляването на човешкия род. Правото е било винаги много по-консервативна система, която, образно казано, тича с голямо забавяне след технологиите – едно невъзможно надбягване с непредвидими последици. Законотворчеството е продължителен процес, свързан със съставяне на адекватни разпоредби, предхождани от обществени консултации, публични обсъждания, парламентарни гласувания, vacatio legis^[15] и не на последно място – хармонизация с общата европейска рамка на Aquis^[16]. Според изложените възгледи в „Бялата книга за изкуствения интелект“^[17], регулаторната рамка трябва да създаде „екосистема на доверие“. Документът съдържа и възможен вариант на дефиниция за изкуствен интелект като система, формулирана от експертна група на високо ниво. Тя гласи следното: „Системите с изкуствен интелект (AI) са софтуер (и вероятно също хардуер) системи, проектирани от хора, които при сложна цел действат във физическо или цифрово измерение ,възприемайки тяхната среда чрез събиране на данни, интерпретиране на събраните структурирани или неструктурирани данни, разсъждения върху знания или обработване на информацията, получена от тези данни, и вземане на решение за най-доброто(ите) действие(я), което(и) да се предприеме за постигане на дадена цел. AI системите могат или да използват символни правила, или да научат цифров модел, а също така могат да адаптират поведението си, като анализират как околната среда е повлияна от техните предишни действия“.^[18]

От анализа на определението следва, че основните елементи на изкуствения интелект са „данните“ и „алгоритмите“, които могат да бъдат интегрирани в хардуер. Проблемът за реформиране на авторскоправната регулация е с не по-малка сложност и поставя на дневен ред редица предизвикателства не само пред европейската рамка, но и пред националните правни системи. Към момента в повечето законодателства съществуват празноти относно регламентацията на авторски или сродни права върху компютърно генерирано съдържание. Компликациите в законодателния процес се коренят в обстоятелството, че генеративният изкуствен интелект атакува сърцевината на авторскоправната доктрина, а именно: идеята, че автор може да е само и единствено физическо лице, чиято индивидуалност е възможно да се разпознае в създаденото от него оригинално произведение. Подобна е и разпоредбата на чл. 5 от нашия закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП)^[19]: „Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение“. Специалният закон поставя изискване защитеният обект да бъде създаден с личен творчески труд, но не съдържа дефиниция за това понятие. Други две изисквания също трябва да са налице в кумулация, за да може едно произведение да се защитава от авторското право: да е произведение на изкуството или науката и да е изразено в обективна форма. Мнозинството законодателства свързват авторството с изискването за оригиналност на произведението, което се счита за sine qua non^[20] за получаване на авторскоправна закрила. Дефинициите за „оригиналност“ се различават в законодателствата на отделните държави и не съществува общоприето определение. Особено фрапантна е спецификата в концептуирането на това понятие в прецедентното право на САЩ. С правна закрила се ползват тези произведения, които покриват две императивни законови изисквания за оригиналност, а именно:

• Ако представляват независими творения^[21] – т.е. не са буквални копия на вече съществуващи произведения. Например в случаите, когато се заснеме едно към едно картината „Герника“ на Пабло Пикасо, фотографията не получава правна защита. Съдебната практика обаче приема, че ако дадено произведение е идентично с вече създадена творба, но авторът няма никаква представа, че тази творба съществува, то неговото произведение ще се счита за оригинално и ще се ползва с правна закрила.

 ДЕН 6 БОГ СЪЗДАВА ПТИЦИТЕ – ИЛЮСТРАЦИЯ ОТ НЮРНБЕРГСКАТА ХРОНИКА 

• Ако произведенията са създадени с някакво творчество^[22], изисква се поне минимална степен на съзидателни усилия. Практиката на американските съдилища отдавна вече не лансира теорията, че само произведения, създадени с „пот на челото“^[23] се закрилят от закона.
• В повечето европейски държави оригиналността е в корелация с неповторимия индивидуален авторски отпечатък в творбата, който я превръща в разпознаваемо и уникално произведение на изкуството / науката. „Във всички случаи оригиналността е свързана с експресията на автора, а не с основата идея.“^[24] Не съществува кодифицирано определение на това понятие, но може да се каже, че има европейска концепция за оригиналност и още с Бернската конвенция за закрила на литературни и художествени произведения се въвежда понятието. Европейските директиви дефинират само оригиналността на компютърни програми, бази данни и фотографии, но според съдебната практика на Европейския съд, този стандарт се прилага във всички случаи. Съгласно европейската доктрина и практика едно произведение се признава за оригинално, ако то е собствено авторско интелектуално произведение, отразяващо личността на автора, без да се вземат под внимание други критерии, като предназначение или художествена стойност. Основен принцип в авторското право е принципът за естетическа неутралност – т.е. степента на правната закрила е еднаква за шедьоврите и за посредствените образци, дори за откровено лошите и бездарни творения.

Огромното предизвикателство на изкуствения интелект към нормативната актуализация произтича оттам, че той може с лекота да наподоби „артистичното ДНК“, въпреки твърденията на мнозина, че на това съдържание му липсват, присъщите за човешкото творчество, одухотвореност и страст. В съответствие с действащите в страната разпоредби, основни автори и съавтори с права върху цялото  аудиовизуално произведение са режисьор, оператор, сценарист и художник – постановчика при анимационните филми. Генеративният изкуствен интелект е в състояние „да узурпира“ действията на тези фигури във филмовия процес и напълно автономно да създаде окончателната версия на произведението. Ето защо мненията относно признаване на авторски права върху компютърно генерирано съдържание варират в амплитудата от пълно отрицание до ентусиазъм по посока създаване на юридически правила. Първите опити обикновено вземат под внимание начина, по който се използва изкуствения интелект за създаване на произведението. В случаите, когато машините се използват от човек само като средство за създаване на съдържание, няма спор относно субекта на правото. Тези произведения се означават с английските термини computer related works  или computer-assisted works^[25]. Титуляр на авторското право е лицето, което е използвало софтуера и компютърната конфигурация, прави творчески избори и контролира крайната версия на създаденото произведение с личен труд, както изискват повечето законодателства. Според чл. 4 от Договор на СОИС за авторското право (ДАП) „Компютърните програми се закрилят като литературни произведения по смисъла на член 2 от Бернската конвенция. Тази закрила се прилага към компютърните програми, независимо от начина или формата на тяхното външно изразяване“.^[26] Следователно, софтуерът е на режим на закрила като словесно произведение, като своеобразен кодиран език. Това правило е възпроизведено и от разпоредбата на чл. 3 ал. 1, т. 1 от българския ЗАПСП съгласно която програмистите са носители на авторски права върху създадените от тях програми и за тях важи същия режим на закрила, както за авторите на литературни творби. Специалната разпоредба на чл. 14 от ЗАПСП визира хипотезата, когато работодателят става оригинерен правоносител по силата на закона в случаите, когато компютърната програма е създадена по трудово правоотношение и не е уговорено друго в трудовия договор. В други случаи алгоритмите, определящи окончателния вариант на произведението, могат да бъдат създадени от самия автор и той да упражни пълен контрол върху крайния продукт.

В някои публикации тази творческа дейност се обозначава с термина „алгоритмично изкуство“, а авторите съответно се наричат „алгористи“. Друга хипотеза е налице, когато алгоритъмът е създаден от програмисти и потребителите могат само да зареждат данни, но изкуственият интелект има контрол върху крайния резултат^[27]. Тогава можем да определим произведението като компютърно генерирано съдържание. Това е една гранична хипотеза между произведенията, изцяло създадени от компютър и тези, създадени чрез компютър, които се означават с термина Intermediate works^[28]. В тези случаи определянето на носителя на авторско право е доста комплицирано, защото на практика може да има различни ситуации. В едни от случаите създадената от програмиста компютърна програма автоматично конфигурира крайния резултат, без да е налице творчески принос на потребителя. Потребителят не контролира финалния резултат, който се генерира автоматично от софтуера, но решенията, които потребителят взима в процеса, имат значение за сътвореното по този начин произведение. Той опосредява действието на компютърния алгоритъм, защото зарежда бази данни, подава команди и извършва действия, и прави избори, които дават възможност за компютърна обработка. Изброените дейности трудно могат да бъдат квалифицирани като „личен творчески труд“, въпреки че това понятие не е дефинирано в българския ЗАПСП. Нашият закон не изисква защитените обекти да притежават качеството оригиналност, а си служи с израза: „резултат от творческа дейност“ (чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП). Този критерий предполага авторът да е положил някакво интелектуално усилие и самостоятелно мислене при създаване на произведението, да е взимал творческите решения и най-вече да има пълен контрол върху крайния и окончателен вариант, без да е необходимо да реализира високи естетически постижения, или научни приноси. Може да се обобщи, че на общоевропейско ниво се обсъжда като резонно въвеждането на 4 степенен тест^[29], съобразно който да се преценява във всеки един случай дали дадено компютърно-асистирано съдържание може да бъде закриляно от авторското право:

• Стъпка 1 – да е произведение на изкуството/науката – без значение на художествените или научни приноси;
• Стъпка 2 – да е плод на човешки интелектуални усилия;
• Стъпка 3 – да е оригинално/креативно – резултат от творчески избор – машинно-подпомогнато производство може да възникне в три отделни фази на творческия процес: „концепция“, „изпълнение“ и „редактиране“^[30];
• Стъпка 4 – изразяване – резултатът да изразява общото авторско намерение.^[31]

 ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ МОЖЕ ДА РЕПЛИКИРА СТИЛА НА РАЗЛИЧНИ ХУДОЖНИЦИ 

Както беше споменато по-горе, законодателствата в много държави, включително на територията на Европа и САЩ, изискват да е налице качеството „оригиналност“, за да се ползва едно произведение с авторско-правна закрила и това качество винаги е свързано с човешкия фактор, а не с машината. Някои правни системи отчитат човешкия принос, дори когато не е налице идентифицируем автор и предоставят все пак известна законова защита.

Вероятно има нещо знаково в това, че Великобритания е една от първите държави, която прави опити да регламентира тези правоотношения, имайки предвид, че тя е държавата, приела в 1710 г. първият в света закон за авторското право – Закон на кралица Ана (The Statute of Anne). Британският закон за авторското право и патента от 1988 г. постановява, че произведение, произведено от компютър или с помощта на такъв, е възможно да бъде защитен обект, и авторското право е собственост на лицето, което е позволило генерирането, или е направило възможно създаване на произведението. Предвидено е изключение за произведенията, които са създадени по трудово правоотношение от служител по време на работа и за които авторското право принадлежи на работодателя. Подобни правни норми се съдържат и в законодателствата на Ирландия, Нова Зеландия, Хонг Конг, Индия, Южна Африка и титуляр на авторското право се счита лицето, извършило приготовленията за създаване на произведението. В зависимост от конкретиката, понякога това лице може да е продуцентът, или програмистът. Извън предвиденото изключение за работодателя, в повечето случаи авторското право ще принадлежи на програмиста, който създава компютърния софтуер, зарежда базите данни и изобщо упражнява контрол върху целия процес. Казусът се усложнява, когато различно от програмиста лице структурира базата данни – това може да бъде потребителя, или независим създател на бази данни. Съществуват нагласи правната уредба да изисква във всеки отделен случай преценка на индивидуалния принос на лицата за създаване на крайния резултат. В такива случаи е възможно законът да допусне всеки един – от програмиста, потребителя, или създателя на бази данни – да претендира, че притежава авторското право или те да бъдат в отношения на съавторство.

В тази връзка е уместно да се коментира как ще се решава въпросът с авторството, според българското законодателство в случаите, когато за създаване на произведението се използва чужд софтуер и собствена база данни? Могат ли в тези случаи авторите на бази данни да са съавтори с програмистите и то в отношение на делимо съавторство, при което всеки съавтор е създал част от бъдещото произведение и тя може да бъде самостоятелно обособена? В посочения случай програмистът и създателят на база данни сътворяват две отделни произведения, чрез които компютърът механично генерира едно друго произведение. От тази гледна точка те не попадат в съществуващата нормативна регламентация на съавторството. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗАПСП авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо, независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение. Законовата норма предполага, че „между съавторите има предварително съгласувано намерение да се създаде съвместно произведение с творчески принос на всеки съавтор“ (Саракинов, 2013:70). Очевидно тази предизпозиция също не е на лице в разглеждания казус и българският ЗАПСП не съдържа правно регулаторен режим за компютърно генерирани произведения. Действащите  правни норми, отнасящи се до правна закрила на софтуер, бази данни и съавторство не могат да бъдат съотносими нито към междинните произведения, нито към тези, изцяло генерирани от компютри. 

 

Бележки под линия: 

^[1] CGI – Computer Generated Images – от англ.ез., компютърно генерирани изображения.

^[2] Deep fake – от англ.ез., дълбинен фалшификат.

^[3] Big data – от англ.ез., големи данни – структурирани информационни активи с голям обем, висока скорост и голямо разнообразие, които изискват разходно-ефективни, иновативни форми на обработка на информацията с оглед на вземането на решения.

^[4] Ненов Стоян – „Засичането на дийп фейковете все още е успешно“ – достъпен на https://tech.offnews.bg/tehnologii/zasichaneto-na-dijp-fejkovete-vse-oshte-e-uspeshno-20320.html/ [посетен на 18.05.2023 г.].

^[5] https://www.bgonair.bg/a/5-science/281870-rusiya-pusna-parviya-diypfeyk-serial-holivudski-aktyori-igrayat-chrez-izkustven-intelekt [посетен на 19.05.2023 г.].

^[6] de-aging technology – от англ.ез., технология за подмладяване.

^[7] reverse-aging technology – от англ.ез., технология за състаряване.

^[8] Synthesized voice – от англ., синтезиран глас.

^[9] National Association of Voice Actors – от англ.ез., Национална асоциация на озвучаващите актьори –https://navavoices.org/.

^[10] Smith David – „Of course it’s disturbing’: will AI change Hollywood forever?“ – достъпен наhttps://www.theguardian.com/film/2023/mar/23/ai-change-hollywood-film-industry-concern [посетен на 10.05.2023 г.].

^[11] https://stablediffusionlitigation.com/pdf/00201/1-1-stable-diffusion-complaint.pdf [посетен на 10.05.2023 г.].

^[12] The Writers Guild of America – от англ.ез., Гилдията на писателите в Америка.

^[13] Smith David – „Of course it’s disturbing’: will AI change Hollywood forever?“ – достъпен на https://www.theguardian.com/film/2023/mar/23/ai-change-hollywood-film-industry-concern [посетен на 10.05.2023 г.].

^[14] AI – абр. от artificial intelligence, от англ.ез., изкуствен интелект.

^[15] Vacatio legis – от лат.ез. – времето между приемането на закона от парламента и влизането му в сила.

^[16] Aquis – Acquis or EU acquis – абревиатура от acquis communautaire – право на общността, Европейското законодателство в пълен обем: нормативните актове, договори, включително присъди  и решения на Европейските съдилища и правни принципи.

^[17] WHITE PAPER On Artificial Intelligence – A European approach to excellence and trust – Brussels, 19.2.2020, COM (2020) 65 final – р. 9.

^[18] Пак там, р. 16.

^[19] Закон за авторското право и сродните му права – достъпен на https://lex.bg/laws/ldoc/2133094401 [посетен на 06.05.2023 г.].

^[20] sine qua non – от лат.ез., условие, без което не може; необходимо или незаменимо/задължително изискване.

^[21] Independent creation – от англ.ез., независимо творение.

^[22] Modicum of creativity – англ.ез., малко креативност.

^[23] Sweat of brow doctrine – от англ.ез., доктрина пот на челото – авторскоправна доктрина, която не изисква оригиналност на произведението, а авторът получава закрила заради усилията и средствата, инвестирани от него в създаване на произведението.

^[24] WIPO – „Creative expression. An Introduction to Copyright and Related Rights for Small and Medium-sized Enterprises“ – Intellectual Property for Business Series Number 4, 2023, p. 22.

^[25] computer related works / computer-assisted works – от англ.ез., компютърно асистирани/подпомогнати произведения.

^[26] Договор на Соис за авторското право /ДАП/ – достъпен наhttps://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX: 22000A0411(01)&from=RO [посетен на 10.05.2023 г.].

^[27] AI-assisted output – от англ.ез., подпомогнат от изкуствен интелект изход / резултат.

^[28] Intermediate works – от англ.ез., междинни произведения.

^[29] Gervais Daniel, „Trends and Developments in Artificial Intelligence. Challenges to the Intellectual Property Rights Framework“, Final report – The European Commission Luxembourg: Publications Office of the European Union, 2020, р.77.

^[30] Пак там, р. 79.

^[31] general authorial intent – от англ.ез., генерална авторска интенция.