от Главния Редактор
- Списание Кино
- ЮЛИ/2023
Доста се писа и коментира, но не мога да отмина с мълчание наглите и срамни прояви, по повод прожекциите на белгийския филм „Близо“ в кино „Одеон“ в София и дни след това в залите на Фестивалния и конгресен център във Варна през юни.
Спирането на прожекциите от привърженици, по-точно от организирана тълпа от радикалната националистическа партия, е безпрецедентно, нечувано досега посегателство върху правата на човека в България. А наплевателските коментари в Интернет изобщо не коментирам. Само недоумявам как е възможно хора, които изобщо не са гледали филма, с такава ожесточеност да го заклемяват. Агресията, все едно, вербална или физическа, е плашеща и напомня общества и години, които дано никога не се повторят. Въпреки че човечеството не се вразумява от уроците на историята. А най-страшни са лицемерните лозунги, че тези хулигански прояви са в защита на християнските ценности и патриархален морал. За какъв морал може да става дума при организирана тълпа, която се опиянява от агресията и насилието?!
Това недвусмислено е показано в документалния филм на Николай Стефанов „Нямаш място в нашия град“. Футболните фенове отиват на стадиона не заради спортната проява, а за да предизвикат сбиване, да създадат безредици, да излеят гнева си от всеки и от всичко. И ето че една културна проява, показът на филма „Близо“, предизвика същата агресия, вече извън стадиона, което е повече от стряскащо... Добре, че обществото не се отнесе с пасивност и реагира категорично на този срамен акт.