НАДЕЖДА МАРИНЧЕВСКА

 

В днешно време всяко културно събитие, което успее да просъществува в България повече от 5-6 години, се смята за успешно и най-главното – може да се нарече с мистериозната „европейска“ думичка – устойчиво. Международният фестивал на анимационния филм „Златен кукер – София“ тази година отбеляза 14^-тото си издание, проявявайки забележителен инат и упорство напук на пандемии, икономически кризи и войни. Е, както каза Дими Стоянович, това е не толкова устойчивост, а устойчива бедност, но такива са условията за всички.

Селекцията на фестивала беше направена между 3000 филма, а в конкурса попаднаха 110. Този широк интерес към българския форум от автори от цял свят успя да осигури една интересна и представителна за процесите в световната анимация програма. Шест майсторски класа и презентации бяха посветени на творчески и технологични проблеми на анимацията – от свръхактуалната тема за изкуствения интелект и авторското рисувано кино (Димитър Димитров), през проблемите на 2D и 3D анимацията (Катя Мънкова, Велислава Господинова, Юри Секулов), до различните аспекти на анимационната индустрия и комуникация (Мая Бочева, Роберт Попов). Като че ли през последните години творческите работилници и майсторските класове имат все по-голямо значение за анимационните фестивали и софийският форум не изостава от тази тенденция. Детските събития и представянето на книгата на проф. Божидар Манов „Хора с прякори“ допълниха картината.

 ТЪРСЕЙКИ ХЕЛЕНИ (2022, БРАЗИЛИЯ, РЕЖИСЬОР ЕСТЕР ВИТАЛ) 

Конкурсната програма беше интересна и разнообразна. Филмите в нея показаха както интересни визуално-технически експерименти, така и нов поглед към различни значими и актуални теми. Тенденция в световното анимационно кино става все по-задълбоченото обръщане към сериозна политическа или социална проблематика – войната, глада, Холокоста, неравенството и т.н. Това е явление, което навлиза през последните двадесетина и повече години с все по-широкото присъствие на така наречената документална анимация. Поостарелият възглед за анимационното кино като за нещо смешно, детско, забавно, все по-често отстъпва място по световните форуми на сериозните, ангажирани творби със силен социален, а нерядко и публицистичен заряд. Пример за подобен подход е бразилският „Търсейки Хелени“ на режисьорката Естер Витал (специален диплом), посветен на писателката, философ и театрален режисьор Хелени Гуариба, която изчезва през 1971 г. по време на военната диктатура. Нейни близки приятели споделят ужаса от арестите и смъртта без присъда. Техните изповеди са реализирани с интересни меки платнени кукли, а декорите са изработени в стила на традиционни гоблени от грубо зебло и парчета от плат. Филмът с нещо напомня на показвания у нас миналата година чилийски куклен филм „Звяр“ на Уго Коварубиас, но постига много по-висока степен на експресия, особено в сцените с инквизициите и в затвора. Естер Витал е успяла да предаде кошмара, физическата болка, безнадеждността, пълната безпомощност на интелигентния и чувствителен човек пред смазващата военна машина. А фактът, че става дума за обстоятелствата около смъртта на реален човек  в тази документална анимация, още повече усилва въздействието на творбата.

 ВОЙНА (2022, БЪЛГАРИЯ, РЕЖИСЬОР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ) 

Друг подход към войната и насилието се вижда в българския „Война“ на Димитър Димитров и в палестинския „Нощ“ на Ахмад Салех. Символичната иносказателна природа на двата филма обаче не снижава силата на посланието, а напротив – въздейства като усилвател на моралната и емоционална оценка към сложните взаимовръзки между войната и човечността. Разрушителните и всепоглъщащи пожарища във „Война“ (Награда за най-добър късометражен филм до 10 мин.) актуализират войната в Украйна. И макар че филмът е реализиран преди нахлуването на руските войски на украинска територия, той се възприема едва ли не като рефлексия на събитията. Всъщност, творбата е знакова, а не конкретна. Персонализира войната чрез момиче-сираче, което минава през жестокостта, разрухата, пожарите, омразата, а вътрешно се страхува, докато срещне момчето Мир. Имената на децата са дидактични, но съответстват на условния характер на наратива. Тук с радост мога да отбележа, че Димитър Димитров развива нов визуален стил. След множеството негови филми, направени на смартфон и отличаващи се с графично-щрихово изображение, „Война“ е пълноценна живописна картина, в която трептенето на цвета е от първостепенно значение. Но най-важното е трагичното противоречие между войната и човешката същност, където чувството за загуба на ценности и живот е неотменно.

 НОЩ (2021, ПАЛЕСТИНА, РЕЖИСЬОР АХМАД САЛЕХ, ПАЛЕСТИНА) 

По аналогичен начин „Нощ“ на Ахмад Салех (Награда за най-добър късометражен филм от 10 до 45 мин.) наслагва човешкото преживяване върху опустошението, причинено от войната, в поетично-драматичен ключ. Алегоричната фигура на Нощта трябва да прилъже майката на изчезнало момиченце да заспи, за да съхрани душата си. Безсънието на тревожните сухи очи е метафора на човешкото страдание. Ахмад Салех разполага куклените си фигури върху пейзажа на разрухата, на къщи в руини и предмети, които загатват, че някога тук е имало живот. Майсторски постигнатата атмосфера на усещането за загуба и покруса е допълнена с блестяща и фина анимация. Мимиките на куклените персонажи са детайлни и изразяват дълбоки психологически преживявания, което е рядкост в анимационното кино.

 ПЛЕМЕНА (2022, ФРАНЦИЯ, РЕЖИСЬОРИ ЕМАНЮЕЛ КУРУКУЛАСУРИЯ, ЛЮСИЛ МАНЖНО, РАФАЕЛ ЖОЛИВЕ, ИЛОНА ЛУСТ, АЛЕКСАНДЕР КАНИВЕ, МЕЛОДИ ТАНИЕ, ДИАН НЮТИ, ДМИТРИ БЕСНАР) 

Интересна е и интерпретацията на военен конфликт и в студентския филм „Племена“, Франция, на Еманюел Курукуласурия, Люсил Манжно, Рафаел Жоливе, Илона Луст, Александер Каниве, Мелоди Тание, Диан Нюти, Дмитри Беснар (Награда за студентски филм). Младите автори показват жестокия сблъсък между традиционната култура в Етиопия – инициацията на младо момче – и нахлуването на модерните времена с техните автомати и куршуми. Невинността е потъпкана, бруталната сила и пролятата кръв предопределят резултата от битката. Филмът е осъществен с триизмерна компютърна анимация в добър ритъм и с усет за форма, цвят и тежест на фигурите.

 ПАТЕШКО ЕЗЕРО (2022, САЩ, РЕЖИСЬОР КАТРИН ИГНАТОВА)  

Като цяло тази година в студентската анимация преобладаваха 3D компютърните произведения. Това е и белег за устойчивото желание на младите да усвоят занаята на дигиталното анимиране, което да ги подготви за бъдеща работа в индустрията – не само в анимационното кино, но и в игрите, рекламата и специалните ефекти. В този смисъл имахме приятна изненада – студентския филм на българката Катрин Игнатова, реализиран в САЩ, „Патешко езеро“ – симпатична пародия на балетното „Лебедово езеро“ в стил 3D Дисни.

 ЗАПИСЪТ (2022, ШВЕЙЦАРИЯ, РЕЖИСЬОР ДЖОНАТАН ЛАСКАР) 

Друга съществена тенденция в най-новата световна анимация е опитът да се проникне по-дълбоко в психологията на човека и да се анализират скритите в несъзнаваното мотиви, спомени, страхове, комплекси. Тази година Голямата награда „Златен кукер“ беше присъдена на дебютния филм „Записът“ на Джонатан Ласкар (Швейцария), който вече има повече от петнайсет престижни международни награди. Един странник влиза в музикален магазин и подарява винилова плоча на собственика му. Всяко пускане на грамофона събужда забравените спомени – светли и болезнени – и възкресява отминали времена. Всяка нова мелодия обелва нов пласт от миналото, докато се стигне до травматичния спомен от епохата на Холокоста и пътуването с влак, където пред погледа на офицер от вермахта, майката трябва да се отрече от сина си, за да спаси живота му. Джонатан Ласкар майсторски се гмурва в странната смесица на спомените на границата между осъзнаваното и неосъзнаваното. Черно-белите сенки на щорите на малкото магазинче се движат в хипнотичен ритъм, който кореспондира с черно-белите квадрати на грамофонния диск и с бляскащите като от фотосветкавица образи от епизода във влака. Режисьорът има тънко чувство за преливане на пространството – от обложката на плочата към реалността на магазинчето и т.н. Тази подвижност на материята, на светлината и сянката създава усещането за ефимерност на преживяването, за крехкостта на битието, за измамната забрава и за възкресението на спомена. Тази своеобразна психоанализа по Фройд е леко иронично подчертана и от търсенето на сходство с някои от шаржовете на прочутия психотерапевт.

 СЛЕДА (2022, БЪЛГАРИЯ, РЕЖИСЬОР АСПАРУХ ПЕТРОВ) 

Търсенето на подсъзнателни опори и страхове лежи и в основата на българския филм „Следа“ на Аспарух Петров (Специалната награда за най-добър български филм на името на Пройко Пройков). В случая това са терзанията на творческата личност – писателя – при сблъсъка с новината за бащинството. Нарушаването на баланса и бавното, мъчително намиране на равновесието в душата, са основни мотиви както в спомена на писателя, така и в бъдещата реалност на новия живот. Аспарух Петров подчертава драматизма на преживяването чрез силно деформираната перспектива и невъзможно извитите ъгли в положенията на тялото на персонажа. Химикалката като инструмент на творчеството може да бъде разделяща близките души бариера, но може и да символизира разкъсването и възстановяването на сърдечните връзки. Следите от стъпките на бащата могат да бъдат огромни, но и по мярка… И могат да се приближат до допира на ръцете (алюзия с фреската на Микеланджело „Сътворението на Адам“). Артистичната пулсираща анимация подчертава деликатността на психическите състояния.

 ОБЕЗЛИЧАВАНЕ (2022, БЪЛГАРИЯ, РЕЖИСЬОР СПАРТАК ЙОРДАНОВ) 

В подобна посока са и търсенията на Спартак Йорданов в „Обезличаване“. Взаимоотношенията между личността и тълпата, между индивида и масата са потърсени чрез образа на всмукващи същността тръби, в които индивидуалността се размива в общото безмозъчно съществуване. Авторите разчитат предимно на ръчно рисуваната анимация, макар че във филма има и доста дигитални ефекти.

 ФЛОРЕНТИНСКА НОЩ (2022, БЪЛГАРИЯ, РЕЖИСЬОР СОТИР ГЕЛЕВ) 

Наградата за най-добър пълнометражен филм бе присъдена на „Флорентинска нощ“ на Сотир Гелев по мотиви от творби на Хайнрих Хайне и Жерар дьо Нервал. Нежен филм с две преплетени сюжетни линии, които фино прехвърлят мостове една към друга, обединени от темите за любовта, музиката, изкуството, чувствителността. Именно особената чувствителност, на места меланхоличната тъга, отпращат в един ретро-свят, който връща значимостта на човешката емоция, така пренебрегвана в днешно време. Филмът като с лупа се вглежда в преживяването, в нюансите на чувствата и ни кара да си спомним дори такова остаряло понятие като „душевен трепет“. Създадените от Пенко Гелев рисувани и 3D декори са наситени с атмосферата на миналото: на фонтанчето, калдъръма, стария дървен прозорец, зимния парк, трополящата карета… Типажите са тънки и издължени. „Флорентинска нощ“ е романтичен филм, създаден да бъде именно романтичен. Иначе авторите ползват донякъде модела на производство на „Зоотроп“, който беше съставен от няколко късометражни филма, които впоследствие се свързаха в пълнометражен формат. Тук по-рано създаденият среднометражен филм „Виола“ се свързва със следваща история, за да се преодолеят трудностите във финансирането. Но резултатът си заслужава. „Флорентинска нощ“ е реализиран и с рекордно малък екип сътрудници, сред които трябва да отбележим аниматора Благой Димитров и композитора Румен Бояджиев-син. Но важното е, че психологическите тънкости са обект на търсене и в този филм.

 АРТИСТЪТ (2022, БЪЛГАРИЯ, РЕЖИСЬОР  ДИМИТЪР ДИМИТРОВ) 

Като цяло българската анимация на фестивала се представи много добре и се вписа достойно и адекватно в контекста на световното анимационно кино. Тук бих споменала крайния експеримент „Артистът“ на Димитър Димитров и Милко Лазаров, който провокира с отказа от традиционното ни разбиране за анимация. Филмът е построен чрез панорами на статични рисунки, но успява по парадоксален начин да предаде усещането за движение и за биография на персонажа си.

 ЛЮБОПИТСТВО (2023, БЪЛГАРИЯ, РЕЖИСЬОР ВАЛЕНТИН АТАНАСОВ) 

Любопитен и приятен е и филмът на Валентин Атанасов „Любопитство“, който е реверанс към анимационното творчество на Пройко Пройков и Тодор Динов, включвайки в себе си приятно намигване към техните филми.

 ТРИ ПТИЦИ (2022, БЪЛГАРИЯ, РЕЖИСЬОР МАРИЯ НИКОЛОВА) 

Интересен формален експеримент има и във филма на Мария Николова „Три птици“, построен върху стиховете на френски поети-символисти. Строфите на Шарл Бодлер, Виктор Юго, Франсоа Купе, Теофил Готие и други са илюстрирани със смесица от предметна анимация, рисунка, пиксилация, живо действие, изрезка и т.н.

Разбира се, в рамките на един кратък обзор не може да се обхване реалното богатство и разнообразие на цялата програма на фестивала. Редно е да се отбележат и сатиричните филми и филми на абсурда като „Справяне с войната“ на Андреас Хикаде (Германия), „Тъмната страна“ на Святослав Ушаков (Русия), „Ден на гнева/Dies Irae“ на Мару колектив (Нова Зеландия) и други. Множество жанрове, подходи и технологични експерименти също бяха показани и допълваха картината на най-новата световна и българска анимация. А отворената политика на фестивала към различни публики, включително и детската, ще даде възможност за разширяването на прожекциите му в провинцията, което вече стана практика през последните няколко години.