Доста се писа и коментира, но не мога да отмина с мълчание наглите и срамни прояви, по повод прожекциите на белгийския филм „Близо“ в кино „Одеон“ в София и дни след това в залите на Фестивалния и конгресен център във Варна през юни.

Спирането на прожекциите от привърженици, по-точно от организирана тълпа от радикалната националистическа партия, е безпрецедентно, нечувано досега посегателство върху правата на човека в България. А наплевателските коментари в Интернет изобщо не коментирам. Само недоумявам как е възможно хора, които изобщо не са гледали филма, с такава ожесточеност да го заклемяват. Агресията, все едно, вербална или физическа, е плашеща и напомня общества и години, които дано никога не се повторят. Въпреки че човечеството не се вразумява от уроците на историята. А най-страшни са лицемерните лозунги, че тези хулигански прояви са в защита на християнските ценности и патриархален морал. За какъв морал може да става дума при организирана тълпа, която се опиянява от агресията и насилието?!

Това недвусмислено е показано в документалния филм на Николай Стефанов „Нямаш място в нашия град“. Футболните фенове отиват на стадиона не заради спортната проява, а за да предизвикат сбиване, да създадат безредици, да излеят гнева си от всеки и от всичко. И ето че една културна проява, показът на филма „Близо“, предизвика същата агресия, вече извън стадиона, което е повече от стряскащо... Добре, че обществото не се отнесе с пасивност и реагира категорично на този срамен акт. 

Няколко думи за самия филм на Лукас Донт „Близо“, който има Златна палма от Кан 2022 г., номинация за Оскар за чуждоезичен филм и само преди дни спечели европейската филмова награда на публиката LUX AWARD. От години не съм гледала толкова нежен, емоционален и чист филм. Подчертавам думата чист, защото в приятелството между двете тринайсетгодишни момчета няма преднамереност. Във филма не се усеща и намек за ЛГБТИ+ тематика. Да. Има несигурност, има изострена чувствителност, има страх пред израстването, но преди всичко има затрогваща привързаност, на която само изкривено съзнание може да придаде хомосексуални конотации. И когато грубостта на децата, а се знае колко жестоки могат да бъдат те, разрушава хармонията в привързаността между двете момчета, трагичната развръзка е неминуема. Симптоматично е, че двата филма се появяват почти по едно и също време на екран и намират отзвук в този брой на списание КИНО. Филмът „Нямаш място в нашия град“ е център в интервюто на Теодора Стоилова-Дончева с авторите му Ралица Големанова и Николай Стефанов.

В Културен афиш Анастас Пунев поставя акцент върху филма „Близо“, а LUX AWARD коментира младата Гергана Цекова. Катерина Ламбринова разговаря с Лукас Донт, режисьор на „Близо“, и представя останалите номинирани за наградата режисьори.

Актуален и изключително навременен е анализът на Марияна Лазарова в студията ѝ „Изкуственият интелект в киното и авторските права“, първа част от който – „Боговете сигурно са полудели“, публикуваме в този брой, както и „Смарт кино: естетически концепции и влияния“ – втора част от Independent Smart Talkies на Катерина Ламбринова.

На международния фестивал за анимационно кино „Златен кукер“ е посветена статията на Надежда Маринчевска „Жанрово разнообразие и социална значимост“, а интервюто на Ирина Канушева „Добрите филми могат да се разкажат само като филм“ е със Сотир Гелев – художник, писател, продуцент, режисьор на анимационни филми. Есето на Елица Матеева „Тонислав Христов – из живота на добрите хора“ визира филмите му „Пощальонът“, „Тайният живот на Вера“, „Добрият шофьор“.

В рубриката „Сценарни ескизи“ представяме сценария на Камен Калев за филма „Февруари“.

Стогодишнината на художника Генко Генков и изложбата му в Софийска градска художествена галерия отразява Калин Николов в „Експлозия на чувството“. 

 

Людмила Дякова

       

 

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

 

ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ

ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА

Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА

ДИМИТЪР САРДЖЕВ

ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ

ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА

КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА

ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР

                         

  СПИСАНИЕ КИНО / ЮЛИ 2023  

  СЪДЪРЖАНИЕ:  

ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В КИНОТО И АВТОРСКИТЕ ПРАВА – ПЪРВА ЧАСТ – МАРИЯНА ЛАЗАРОВА

INDEPENDENT SMART TALKIES – КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА

ЛУКАС ДОНТ / LUX AUDIENCE AWARD 2023 – КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА И ГЕРГАНА ЦЕКОВА

ДОКУМЕНТАЛНО КИНО: РАЗГОВОР С НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ И РАЛИЦА ГОЛЕМАНОВА – ТЕОДОРА СТОИЛОВА-ДОНЧЕВА

ЗЛАТЕН КУКЕР 2023 – ЖАНРОВО РАЗНООБРАЗИЕ И СОЦИАЛНА ЗНАЧИМОСТ – НАДЕЖДА МАРИНЧЕВСКА

СОТИР ГЕЛЕВ: ДОБРИТЕ ФИЛМИ МОГАТ ДА СЕ РАЗКАЖАТ САМО КАТО ФИЛМ – ИРИНА КАНУШЕВА

ТОНИСЛАВ ХРИСТОВ – ИЗ ЖИВОТА НА ДОБРИТЕ ХОРА „ПОЩАЛЬОНЪТ“, „ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ВЕРА“, „ДОБРИЯТ ШОФЬОР“ – ЕЛИЦА МАТЕЕВА

КИТАЙСКИЯТ КИНОМАЙСТОР СИЕ ФЕЙ: ДНЕС ВСЕКИ ПРАВИ ТОЗИ ТИП КИНО, КОЕТО ХАРЕСВА И ГО ИЗРАЗЯВА НАЙ-ДОБРЕ – АНДРОНИКА МÀРТОНОВА

APPASSIONATA ИЛИ ЗА ВДЪХНОВЕНИЕТО КАТО НАЧИН НА ЖИВОТ – ГЕРГАНА ДОНЧЕВА

КУЛТУРЕН АФИШ: ЮЛИ 2023 – АНАСТАС ПУНЕВ

СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: ФЕВРУАРИ

ГАЛЕРИЯ: ФЕВРУАРИ

 

  ИЗВЪН БРОЯ: 

ЕКСПЛОЗИЯ НА ЧУВСТВОТО – КАЛИН НИКОЛОВ

ФОТОГРАФИЯ И ТЕКСТ КАТО ХИБРИДНА ФОРМА – ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ

КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ В СОФИЯ ПРЕЗ ЮЛИ – СТОЛИЧНА ОБЩИНА