от Главния Редактор

: Списание Кино; НОЕМВРИ/2022

Отшумя еуфорията около 40^-тото издание на фестивала за българско игрално кино „Златна роза“. Празничното настроение отзвуча, за да отстъпи място на размисъл и анализ.

Организаторите са се постарали да обновят визията на фестивала с нова статуетка, с различен формат на каталога, според мен много точно намерен, но лицето му – това е и плакатът на фестивала – буди недоумение. Тези 40 „медальона“ с лица на българското кино са трудно разпознаваеми за нас, професионалистите, а какво остава за обикновените зрители. Нито са шарж, нито са портрети. Стилът, по който са представени, може и да е модерен, но в случая не е сполучлив, може и да не съм права, но ми изглежда доста самодеен. Да не говорим за принципа, по който са избирани лицата. Всъщност какъв е? Риторичен въпрос.

Двете конкурсни програми – за пълнометражни и късометражни филми – предложиха разнообразни в жанрово и тематично отношение филми, и което е особено важно, ориентирани към тревожността, към болезнените проблеми на днешния ден и човека, лутащ се в крехкостта на своята душевност.

Напълно резонно, в този брой вниманието на критиците е насочено към филмите и към тенденциите, които се наблюдават, към картината на българското кино през 2022 г. Филмът, носител на Златна роза 2022, е представен и с интервю с режисьора Зорница София от младата критичка Галя Жекова. И понеже всеки фестивал е повод за равносметка, с Изпълнителния директор на ИА НФЦ Петър Тодоров разговаря Катерина Ламбринова – пространен поглед върху дейността на Националния филмов център за последните месеци, за многото, което е направено и за многото, което предстои да се направи, но и за това, че за доста от неразрешените проблеми сме си виновни самите ние с неразбориите и разединението във филмовата общност и с липсата на обща, обединяваща визия за бъдещето на българското кино.

За експерименталния филм „φ1.618“, с който бе открит престижният фестивал CineLibri, е интервюто на Боян Ценев с режисьора Теодор Ушев – световно известен аниматор, за когото филмът е дебют в игралното кино.

В рубриката Сценарни ескизи публикуваме романът „Звезди в косите, сълзи в очите“ и работната книга на режисьора Иван Ничев за филма по повод 100-годишнината на писателя, сценариста, общественика Анжел Вагенщайн. Както точно и лаконично Димитрина Иванова го характеризира: „Личност с харизмата на древен еврейски мъдрец и с елегантно, заразително чувство за хумор“. А самият той споделя: „Моят път към храма е едно отдавна мечтано от човечеството общество на справедливостта, на братството, на добрата воля“, и още: „Няма нищо по-убийствено от апатията на едно общество. Горе главата и активност!“.

Честит Юбилей!

Людмила Дякова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ

ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА

Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА

ДИМИТЪР САРДЖЕВ

ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ

ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА

КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА

ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР

СПИСАНИЕ КИНО / НОЕМВРИ 2022

ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ИГРАЛЕН ФИЛМ „ЗЛАТНА РОЗА“ – БОРЯНА МАТЕЕВА, АНДРОНИКА МАРТОНОВА, ИНГЕБОРГ БРАТОЕВА-ДАРАКЧИЕВА, ОЛГА МАРКОВА, БОЖИДАР МАНОВ, ГЕРГАНА ДОНЧЕВА