Отшумя еуфорията около 40^-тото издание на фестивала за българско игрално кино „Златна роза“. Празничното настроение отзвуча, за да отстъпи място на размисъл и анализ.

Организаторите са се постарали да обновят визията на фестивала с нова статуетка, с различен формат на каталога, според мен много точно намерен, но лицето му – това е и плакатът на фестивала – буди недоумение. Тези 40 „медальона“ с лица на българското кино са трудно разпознаваеми за нас, професионалистите, а какво остава за обикновените зрители. Нито са шарж, нито са портрети. Стилът, по който са представени, може и да е модерен, но в случая не е сполучлив, може и да не съм права, но ми изглежда доста самодеен. Да не говорим за принципа, по който са избирани лицата. Всъщност какъв е? Риторичен въпрос.

. . .