НОЕМВРИ/2022

    ПЕТЪР ТОДОРОВ: НФЦ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАДЕЖДЕН ПАРТНЬОР


     
     КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА 
    РАЗГОВАРЯ С ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА НФЦ ПЕТЪР ТОДОРОВ

     

    В последните години българската филмова общност е в перманентно състояние на разединеност и враждебност. На какво се дължи тази обстановка и не сме ли всички губещи от това? Каква роля има ИА НФЦ за нормализиране на процеса и балансиране на настроенията във филмовите среди?

    Много са факторите, довели до това състояние и всеки сам по себе си не е фатален, но когато се съберат заедно, се стига до тази разединеност и враждебност. На първо място пандемията от Ковид 19, която се отрази изключително лошо на филмовата индустрия във всичките ѝ сектори – производство, разпространение, фестивали и кинопоказ. След това неработещата през 2021 г. Агенция, състояща се от служители, получаващи минимални възнаграждения и съответно недоверието на филмовата общност към нея. Приетите нов Закон за филмовата индустрия и правилника към него, за които е нужно време да поработят, за да бъдат отстранени несъвършенствата. И не на последно място, егото на участващите във филмовия процес. Всеки мисли за собствения си проект и не се и опитва да види голямата картина на филмовата индустрия. Ролята на ИА НФЦ е на първо място да върне доверието в себе си, да следи за голямата картина, състояща се от производството на всички видове кино – игрално, документално и анимация, промоцията на български филми на големи международни фестивали, организирането на фестивали и културни прояви в България, разпространението на български филми и кинопоказа на български филми. Ролята на Агенцията е да бъде предвидим и надежден партньор за всички участващи в процеса, но това партньорство трябва да е двустранно, същата надеждност и стриктност трябва да се очаква и от бенефициентите по всички схеми, които ИА НФЦ администрира.

    Запознах се с вашата концепция, представена на конкурса за поста директор на ИА НФЦ, която обхваща различните проблеми на индустрията и предлага гъвкави механизми за облекчаване на процеса в различните му етапи. В нея има и много нови, полезни инициативи. Дотук, за тези седем месеца в ИА НФЦ, сте свършили много работа и се движите по начертания в програмата ви план. Въпреки всичко, сякаш ежедневните административни проблеми, които среща екипа ви, поглъщат огромен ресурс и е изключително трудно да се надгражда в такава ситуация. Как изглеждат нещата отвътре: промениха ли се някои ваши приоритети и остава ли място за визионерство и провеждане на дългосрочни политики в ИА НФЦ?

    Концепцията и теорията са важни и необходими неща, реалността обаче изисква важни и бързи решения в кратки срокове, както и много работа. Проблемите са ежедневни, а ние страдаме от остър недостиг на административен капацитет и най-вече от недостатъчно хора, които да администрират новите схеми и увеличеният бюджет за 2022 г. Към това трябва да се добавят и жалбите в съда, които също отнемат от ограничения ни капацитет. Приоритетите не са се променили, но се наложи част от тях, като електронното подаване на проекти, малко да се отложат във времето, което създава усещане за известна лична неудовлетвореност, въпреки свършената много работа – подписаните над 150 договора и разплатени средства за около 13 милиона лева към края на месец октомври 2022 г. Успях в някои от нещата, които си бях поставил като първи задачи, от административна гледна точка – увеличение на възнагражденията на служителите с дата 1 януари 2022 г., а от гледна точка на дългосрочни политики – обявената извънредна сесия за филми с детска и младежка насоченост, двойното увеличение на дебютните проекти, които ще получат финансиране във втората за 2022 г. редовна сесия. Резултатите от тези действия ще проличат в следващите няколко години. Относно визионерството, мисля, че направихме някои добри неща за българската анимация – вид кино, който винаги е бил подценяван, но който има огромно бъдеще. Всички средства, отделени за анимационно кино, ще отидат за анимация и няма да се продължава практиката средствата за анимация да финансират останалите видове кино – игрално и документално. Имахме и представяне на България на най-големия фестивал и пазар за анимационно кино в Анеси, Франция.

    313257172_491899349647341_5766264348552875963_n.jpg

     ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ, ПРОВЕДЕНО ОТ ЦЕНТЪРА ЗА МЕДИЙНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И АУДИОВИЗУАЛНА ПОЛИТИКА, УНСС, 2022. 

    Успяхте да овладеете затлачването на процеса вследствие на нулевата 2021 г., но на практика се оказва, че отново има опасност от неусвояване на сериозни средства от бюджета за тази година. Какви са основните причини за това и какви са спънките, които срещате, пред гладкото протичане на процедурите?

    Процесът вследствие на нулевата 2021 г. е овладян, много проекти минаха през Финансова комисия, подписаха се договори и aвторите им вече снимат своите филми. Фестивалите, разпространителите и киносалоните също получиха субсидии, които им помогнаха след тежките години, белязани от кризата на Ковид 19. Опасността от връщане на средства в бюджета на държавата е напълно реална, което е изключително тъжно, тъй като държавата е преценила, че за 2022 г. 26 млн. лева трябва да влязат в българската филмова индустрия. Причините за това всички тези пари да не бъдат използвани в тяхната цялост, са няколко: на първо място това са съдебните жалби, които блокират общо десет пълнометражни филма с бюджети от над 1 млн. лева, както и пет късометражни филма с общ бюджет около половин млн. лева. След това бих посочил състава на Финансовата комисия, която би трябвало да е формирана изцяло от служители на ИА НФЦ и Министерство на културата, за да може да бъде обучена, гъвкава и бърза в своята финансова оценка на проектите. И, разбира се, необходимото увеличение на щатното разписание на служителите – необходими са ни между 5 и 8 нови служители. Все пак ясно искам да заявя: ако не бяха съдебните жалби, които спират процеса изцяло, средствата от бюджета щяха да бъдат усвоени напълно.

    Вследствие на затруднената ситуация със събирането на съставите на Финансовата комисия и предвид огромния обем работа, съвсем разумно предлагате да се сформира консултативно-експертен орган, съставен само от служители на агенцията (каквато е практиката в повечето европейски и български институции, подобни на ИА НФЦ), който да разглежда проектите в по-експедитивен порядък. Ще може ли да се сформира такава комисия?

    Сформирането на такива експертно-консултативни органи, съставени само от служители на Агенцията, и с подкрепата на служители от Министерство на културата и Министерство на туризма минават през промени в Закона за филмовата индустрия. Това е процес, който включва отварянето на Закона в Народното събрание и предвид настоящата политическа обстановка не съм оптимист, че може да се случи в кратки срокове. Затова продължаваме с наличните дадености, като всеки ден е борба със стиковането на графиците на тези хора, за които участието им в тези Финансови комисии е допълнителен ангажимент към проектите, с които се занимават в личния си живот. Интересно е да се отбележи, че във Финансова комисия I състав влизат 90% от проектите, постъпили в ИА НФЦ, свързани с филмопроизводство, разпространение, фестивали и културни прояви, промоция и кинопоказ, и български сериали, и тя работи, а Финансова комисия II състав, която разглежда единствено проектите, постъпили по схемата за възстановяване на разходи, не работи.

    311572251_5694700020606922_6555122650768722893_n.jpg

     CINELIBRI 2022, СНИМКА: © ТИХОМИРА КРУМОВА 

    Похвално е, че сте успял да вдигнете значително заплатите на служителите в агенцията и че сте приобщил към екипа още две щатни бройки. За нормалното функциониране на ИА НФЦ обаче виждате необходимост да бъдат обособени няколко специализирани отдела – по допустимост на проектите, правен отдел, както и значително разширяване на финансово-счетоводния отдел. С каква свобода разполага изпълнителният директор на ИА НФЦ, доколко той има възможност да прави промени, които счита за полезни с оглед на организирането на нормален работен процес в управляваната от него институция?

    Ситуацията с възнагражденията на служителите, която заварих, беше далеч отвъд представите ми за достойно заплащане на труда. Става дума за служители с няколко висши образования в сферата на културата, говорещи по няколко чужди езика и работещи от около трийсет години за Агенцията. Нямах никакви колебания във взимането на решение за увеличение на заплащането им и го направих, без да чакам санкция или одобрение от министъра на културата. За съжаление обаче това е единствената „свобода“, с която разполага изпълнителният директор на ИА НФЦ, всичко останало, като увеличение на щатното разписание и организирането на Агенцията в различни отдели, минава през промени в Устройственият правилник, който не е променян от 2018-а година. В пакета документи във връзка със стартирането на процедурата за промените в ЗФИ от 2021 г., не е поискано увеличаване на броя служители и промени в структурата на Агенцията. Това не е било заложено във финансовата рамка на Министерствата на Финансите и на Културата и сега се оказва трудно да се предоговори. И тъй като нов Устройствен правилник е изцяло в компетенцията на министъра на културата, за да бъде внесен той на заседание на Министерски съвет, силно се надявам да има воля това да се случи в кратки срокове, тъй като Агенцията изнемогва, наистина. Принудени сме да разследваме причинно-следствени връзки между участници в комисии и кандидатстващи, завършени и отчетени проекти, вписване или изваждане от регистри, писане на договори и следене на траншове по тях, съдебни жалби и казуси от най-различно естество. Както обичам да казвам, ние сме нещо средно между прокуратура и КПКОНПИ.

    pt3.jpg

     ЗЛАТНА РОЗА 2022 

    Проведохте наистина професионално и сериозно издание на фестивала „Златна роза“, с авторитетно международно жури, с обновена визия и нов електронен сайт, с нова статуетка, с богата програма на съпътстващи събития – премиери на най-новите книги за кино, срещи и дискусии по важни теми, които поставиха българското кино в контекста на европейските тенденции и практики. Как протече фестивала от ваша гледна точка и предвиждате ли подобни промени и за фестивала на документалното и анимационно кино „Златен ритон“?

    Фестивалът „Златна роза“ протече добре, както би трябвало да протича всяко едно издание на този фестивал. Журито и екипа на ИА НФЦ бяха на изключително високо ниво, за което им благодаря. Филмовата критика беше на място. Имаше много филми на режисьори, дебютиращи в киното, както и такива с втори филми. Авторите на филмите също бяха там, срещаха се по между си и с критиката, и имаше усещане за празник. Направихме много добри неща, но и видях много грешки, които в следващо издание ще избегнем. Поставено беше началото на няколко важни инициативи с проведените дискусии за „Жените в българското кино“ и „Българското кино в ерата на дигиталните технологии“, които ще намерят своето развитие в най-скоро бъдеще. Такива дискусии по важни теми ще бъдат част от всеки следващ фестивал „Златна роза“, както и представянето на книги и изложби, свързани с българското кино. За догодина в маркетинга и рекламата на фестивала ще включим и авторите, и актьорите, ще организираме срещи във варненските училища, за да могат още повече млади хора да посетят фестивала. Разбира се, всички тези неща, а и други, предвиждаме и за „Златен ритон“ в Пловдив, който имаше своето издание през 2022 г., макар и в София. Все пак мога да уверя общността, че през 2023 година „Златен ритон“ ще се проведе отново в Пловдив, в края на ноември и началото на декември.

    В рамките на фестивала „Златна роза бе обсъждано и партньорство между България и Косово. Какво ще включва споразумението между двете държави?

    Косовският режисьор Блерта Башоли прие личната ми покана да бъде част от журито на „Златна роза“. Нейното присъствие в журито, след успехите на филмът ѝ „Кошерът“ беше много важно, и за това ѝ благодаря. Освен работата ѝ като член на журито, използвахме нейното гостуване, за да обсъдим партньорство и сключване на споразумение между България и Косово за осъществяване на съвместни филмови копродукции. Български продуценти да могат да кандидатстват за финансиране с косовски партньори пред филмовия център на Косово, както и косовски продуценти, заедно с български партньори да могат да кандидатстват за финансиране пред ИА НФЦ. Споразумението е готово и очаква само подписите на министрите на културата. Напълно възможно е то да влезе в сила още от 2023 г.

    pt2.jpg

     ЗЛАТНА РОЗА 2022 

    Предстои сключване на споразумение за съвместна работа между Българска национална телевизия и ИА НФЦ. Какво ще съдържа този текст?

    Това споразумение също е готово и очаква подписите на генералния директор на Българска национална телевизия и на изпълнителния директор на ИА НФЦ. Неговата цел е създаването, представянето и разпространението на български филми и сериали, и рационалното разпределение и използване на държавния финансов ресурс, предназначен за българско филмопроизводство и производство на български сериали. В основата му е залегнало избягването на двойно финансиране за определени проекти за сериали и засяга координацията между двете институции, обмена на информация и документи, размера на държавното финансиране и др. И не на последно място: партньорство за популяризиране на кинопоказ, разпространение и участие във фестивали на нови български филми, промоция на фестивалите „Златна роза“ и „Златен ритон“. Освен с Българска национална телевизия, за периода на моето управление бяха сключени договори за партньорство и с Българско национално радио и Българска телеграфна агенция, които също се включиха много активно в процеса по промоцията на фестивалите, които ИА НФЦ администрира. Това са много важни стъпки, а именно координацията и партньорството между тези институции и бях искрено учуден, че досега не са били направени. 

    Каква е Вашата визия за Фонд „Българско кино“ – от какво зависи неговото създаване и кога ще стане възможно това? Как би се управлявал и как би функционирал този фонд?

    Фонд „Българско кино“ е мечта за цялата филмова общност, за която се говори от много време като алтернатива за финансиране на ИА НФЦ. В момента съществуват предпоставки за неговото създаване, като първоначалното финансиране може да дойде от неусвоените, поради съдебните жалби, средства за българско филмопроизводство за 2022 г. Неговото създаване зависи от политическа воля и специален закон, който да урегулира неговото управление. При всички положения той може да бъде част от ИА НФЦ, но да се управлява от отделен управителен съвет, който да взема решенията. След това първоначално финансиране, Фондът може да се финансира от отчисленията от стрийминг платформите, които имат представителства и абонати в България. Модел, който само преди седмица беше възприет в Румъния – 4% от абонаментните такси на всички стрийминг платформи да влизат във фонд към Румънския филмов център и да се използват за създаване на локално съдържание.

    Какви са причините, поради които от 2018-та насам няма Национален съвет за кино? Кога се предвижда да има активен състав на този съвет и какви функции му вменява новия закон?

    Причините и тук са много, аз лично се опитах на три пъти да го конституирам, но тези опити отново бяха спрени с жалби в съда от организации, които не попадат в неговия състав. Новият закон прави Националния съвет за кино консултативно-експертен орган към министъра на културата и съответно само от него зависи кога може да има активен състав и този орган да заработи. Функциите му са много важни, като се започне от разпределението на бюджета за съответната календарна година по различните видове кино. Съветът също така разработва и предлага на министъра на културата за утвърждаване „Национална програма за развитие на филмовата индустрия“; програмата е за период от пет години и съдържа анализ и оценка на състоянието, целите, приоритетите и мерките за постигането им, необходимите ресурси и източниците на финансиране. Обсъжда и предлага проекти на нормативни актове в областта на филмовата индустрия. И не на последно място, предлага български филм за представяне на европейски и световни конкурси и номинации, включително за чуждоезичен Оскар – една номинация, която винаги предизвиква напрежение във филмовата общност.

    pt1.jpg

     ЗЛАТНА РОЗА 2022 

    Как се възприемат от филмовата общност новите схеми за финансиране в ИА НФЦ, залегнали в ЗИД? Има ли неясноти и пролуки в законовата уредба спрямо тяхното функциониране?  

    Новите схеми за финансиране в ИА НФЦ са две: за производство на български сериали и сериали в копродукция от всички видове кино – игрално, документално и анимация, и схемата за възстановяване на разходи. Има огромен интерес и по двете схеми и докато тази за сериали вече дава своите резултати, а именно за игрално и документално кино ще бъдат финансирани първите проекти, очаква финансиране и проект игрална копродукция между шест европейски държави, то за втората схема за възстановяване на разходи все още няма одобрен за финансиране нито един проект. Тук също една от причините са съдебни жалби към ИА НФЦ от външни експерти, които са членове на Финансова комисия II състав, която одобрява възстановяването на разходи, направени от чужди компании на територията на България. Има и неясноти, и пролуки, но предстои приемане на поправки в Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия, които ще запълнят тези празнини и неясноти. Споразумението с БНТ също е крачка в тази посока, предстои ни подписване на такива споразумения и с други телевизионни оператори с национален обхват – като БТВ и НОВА.

    Какво се случи с експертната работна група, която бе сформирана със заповед от 1 август 2022 г. на министър Атанасов, за да направи корекции по Правилника за прилагане на Закона за филмова индустрия? Всъщност работи ли се в момента по коригирането на Правилника и, ако да, то кой извършва тези промени?

    Заповедта от 1 август 2022 г. на министър Атанасов, с която се формира работна група за промени в Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия, беше отменена от министър Минеков. Групата все пак проведе три заседания в периода август-септември 2022 г. Беше изработен документ от мен, в който всеки член на тази работна група може да впише предложенията си за промени. В момента се работи по коригирането на Правилника от група от шест човека, съставена само от експерти на Министерство на културата и от мен като председател на тази група и юристът, с който ИА НФЦ работи. Тези промени са готови и ще бъдат пуснати за обществено обсъждане, период, през който всеки член на филмовата общност може да даде своите предложения и ако те са такива, които решават текущи проблеми, ще бъдат включени в крайния вариант за промени в Правилника.                                                                                                                                                  

    Какво вие лично виждате като най-необходимо да бъде коригирано в Правилника, така че да бъдат изчистени проблемните точки, с оглед синхронизирането на Закона с Правилника на НФЦ?

    Най-важното е да бъде ясно разписан методът, по който се извършват класиранията на проектите, кандидатстващи пред Националните художествени комисии в различните видове кино. Това е проблем, който е в основата на двете големи жалби за 2022 г., стопиращи финансирането на игрални филмови проекти с бюджети над 1 млн. лева. След това да се промени кворумът на Финансовата комисия – I състав и да се даде възможност за заседания онлайн. Така комисията ще стане по-експедитивна и по-гъвкава в своите заседания. Ще се решат сериозни проблеми, касаещи схемата за възстановяване на разходи, която в момента не работи. Там, в първото Заявление към ИА НФЦ, е необходимо да влязат три задължителни реквизита, които в момента липсват, поради административен пропуск: календарен план на проекта, местонахождението му и общ бюджет на кандидатстващия проект. Ще бъдат попълнени липсващи заявления и ще бъде решен проблемът със субтитрите на българските филми за хора с проблеми със слуха. Всички тези неща са залегнали в предложените от мен промени в Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия, за които стана дума в предния въпрос.

    Предвиждат ли се промени в самия Закон в близко бъдеще и необходими ли са те, според Вас?

    Промени в Закона за филмовата индустрия са необходими безспорно. Най-малкото е необходимо Закона да се олекоти, да стане по-четим, тъй като в момента са разписани всевъзможни варианти в него. За сравнение – нормативният акт, който регулира отношенията на държавата с филмовите продуценти в Естония, е само четири страници. При нас той е около 40 страници и отделно Правилник за неговото прилагане около 70 страници. Категорично не мисля, че в близко бъдеще предстои ремонт на съществуващия Закон за филмовата индустрия. Пред държавата стоят много по-важни проблеми за решаване, и ние като Агенция, и продуцентите, които кандидатстват, е необходимо да работим със съществуващите Закон и Правилник и да се съобразяваме с тях. 

    Как оценявате промените в Закона, касаещи избора на художествени комисии? Съзирате ли пробойни? Какъв според вас би бил оптималният вариант за състава и процедурите, по които да работят тези комисии?

    Съставите на художествените комисии, оценяващи проектите, също винаги генерират напрежение във филмовата общност. Сегашната процедура за избор на членове на тези комисии е бавна, тромава и технологично остаряла. Има и проблем с регистрите, от които се избират членове за попълване на съставите. Предвид многото на брой комисии – 25-6, които Агенцията администрира, във всеки един момент е необходима много по-голяма база експерти, отколкото е съществуващата в момента. Има хора, които умишлено не се вписват в регистъра, проблем, който ще изчистим до края на тази година. Има хора, които са избрани да участват, но отказват. Това е проблем, за който също ще търсим решение. Важно е да се разбере от всеки участващ в процеса , че ако бъде избран и няма обективни причини да не участва, то той трябва да приеме. Най-големият проблем обаче е това, че художествените комисии са съставени изцяло от външни експерти и на практика държавата няма възможност да провежда политика за това от какви филми има нужда, те от какви жанрове да бъдат, какъв потенциал имат за привличане на зрители, за селекция на фестивали. Този проблем би бил решен, ако ИА НФЦ стане първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Оптималният вариант би бил националните художествени комисии да бъдат съставени като микс и от служители на Агенцията, и от външни експерти.

    Какви са механизмите, които могат да бъдат приложени от страна на ИА НФЦ за по-висока степен на контрол на агенцията върху средствата, които се отпускат по различните програми: за производство, промоция, показ и разпространение?

    В момента ИА НФЦ разполага с държавните механизми, които използва при съмнения за неправомерно разходване на обществения ресурс, който агенцията разпределя, а именно Национална агенция за приходите, Сметна палата, Агенция за държавна финансова инспекция и др. По-стриктният контрол ще дойде с новия Устройствен правилник на ИА НФЦ и с увеличаването на щата на служители, в който се предвижда и създаването на финансово-счетоводен отдел. Отдел, който ще заработи още от следващата календарна година.

    Все повече се обогатява българският фестивален пейзаж – фестивалите набират сила, изграждат собствена физиономия и редовна публика. Поради липса на достатъчно киносалони и поради нерегулярно разпространение на качествено европейско кино, се налага фестивалите да запълват тези празнини, като спомагат и за децентрализиране на културата чрез досега на по-изолирани публики до качествени съвременни филми от цял свят. Каква е стратегията на ИА НФЦ относно финансирането и подпомагането на фестивалите?

    Точно в този момент фестивалите са най-важната част от филмовата индустрия. Те са мястото за срещите между създателите на един филм и неговата публика. Те създават събития, които са жизнено необходими за връщането на зрителите в киносалоните след две години пандемична обстановка. Дават възможност да бъдат видени филми, за които не се предвижда регулярно разпространение в киносалоните. Фестивалите се организират на места, където принципно липсват киносалони и така обогатяват културния живот на съответната общност. Подпомагането на фестивали и културни прояви съставлява само 5% от общия бюджет на ИА НФЦ, което според мен е недостатъчно. Добрата новина е, че за 2022 г., всичките 5% или около 1 млн. и 300 хил. лева ще бъдат използвани за финансиране. ИА НФЦ много активно ще участва и в подкрепата, и в организацията на фестивали, съответно ще изисква още повече усилия от организаторите за привличане на публики.

    p.jpg

     НАЦИОНАЛЕН ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО – НАГРАДИ НА СБФД „ВАСИЛ ГЕНДОВ“, СНИМКА: © ЯНА ЛОЗЕВА 

    Като дългогодишен разпространител и фестивален организатор с богат и разнообразен опит, вие добре познавате сложната ситуация с привличането на публика за българско и европейско кино. Къде виждате основните проблеми? Необходимо ли е увеличаването на субсидията за разпространение, както и премахването на такса виртуално копие за европейските филми в разпространение и доколко са възможни тези ходове?

    Ще си позволя да разделя отговора на две: от една страна ще говоря за разпространението на български филми, а от друга за европейски филми, тъй като те са коренно различни. Относно българското филми: с влизането в сила на промените в Закона за филмовата индустрия от 2021 г. и формулата за подкрепа на киносалоните, те рязко повишиха интереса си за показ на български филми. Говорим включително и за големите вериги, които също кандидатстват за подкрепа при нас. Тук също ще отбележа, че тази субсидия за показ на български филми е 5% от общия бюджет на ИА НФЦ и също ще бъде разплатена за календарната 2022 г. Това се отнася за показа в кината, а що се касае до разпространението, тук съм категоричен, че е необходимо увеличаване на субсидията за разпространение. И самото разпространение трябва да залегне в бюджета на даден филм и то с един много висок процент. В САЩ той е 33-34%, а в момента у нас е около 3% в добрите случаи. В този сегмент на филмовата индустрия имаме да наваксваме много. Самият бюджет, който ИА НФЦ разпределя по това перо, отново е 5% от общия, но няма да бъде усвоено за 2022 г. Добрата новина е, че все повече разпространители, включително и големи, обръщат внимание на българските филми и имат желание да ги разпространяват. Процес, който беше замръзнал в миналите години.

    Сега да се върнем на европейското кино, където проблемът е огромен. Тук липсват разпространители, част от причините са в отговора на предния въпрос и съществуващата такса виртуално копие в кината води до показа на съвсем малко европейски филми годишно, и съответно българската публика ги изключва от дневния си ред. Алтернативна гледна точка е, че фестивалите вземат голяма част от публиката на филми с висок художествен, но невисок зрителски потенциал и разпространителите нямат интерес от тяхното комерсиално разпространение. В същото време съвременната публика не е склонна да чака, а иска да види нашумелия филм веднага, а разработването на една професионална разпространителска кампания изисква време. Към това трябва да се прибави и изместването на значителна част от  публиката към форматите за домашно гледане (стрийминг и т.н.) Всичко това са обективни препятствия пред разпространението на   високохудожествени филми в комерсиалната мрежа от киносалони. И това е много, много лошо. ИА НФЦ ще положи максимални усилия относно премахването на тази такса в кината при показа на европейски филми и стимулирането на разпространението и показа на европейски филми, тъй като това е основната цел на всички европейски програми, финансиращи филмопроизводството, а именно един филм да стига до колкото се може повече зрители в различните европейски държави.

    В програмата ви присъства една изключително важна точка: създаване на отдел към ИА НФЦ, който да подпомага промоцията и продажбата на български филми извън страната на международни фестивали и пазари, така и на международни VOD, SVOD, TVOD платформи. Какви са плановете и стратегиите ви в тази посока?

    Българските филми, в голямата си част, изпитват огромни затруднения при достигането до зрители извън страната, освен ако това не са българи, живеещи в чужбина. ИА НФЦ има ресурс да помага на всеки филм, който потърси подкрепа и ние вече стартирахме работа в сегмента промоция на български филми на международни фестивали. За 2022 г. вече помогнахме на няколко филма, а до края на година ще окажем подкрепа на два филма, които имат огромен потенциал и спечелиха престижни награди на фестивали, провеждани у нас. Агенцията ще следи пряко какво се случва с живота на всеки един филм, който тя е финансирала. Времената, в които се разходва огромен обществен ресурс и след това никой не се интересува какво се случва с готовия филм, приключиха.

    За дигиталните платформи нямахме време и ресурс през 2022 г. Хубавото е, че вече има положителни примери за това, как независими продуценти, които дори не са финансирани от ИА НФЦ, се свързват директно с големите международни платформи и осъществяват успешни копродукции. Това са механизми за финансиране и разпространение, които все повече ще се налагат в близко бъдеще и колкото повече хора ги използват, толкова по-добре за цялата филмова индустрия.

    С какви механизми агенцията би могла да подпомага български канали и платформи за онлайн разпространение на български и европейски филми чрез VOD, SVOD, TVOD, и всъщност необходимо ли е това? И също така какви са механизмите и регулациите за създаване на национално съдържание за големите международни платформи, които са вече на българския пазар?

    Подкрепа и сътрудничество с българските платформи за онлайн разпространение безспорно са необходими, тъй като тези канали са прохождащи у нас и е необходимо време, за да се наложат. За съжаление в нормативните актове не са предвидени директна помощ и подкрепа, и затова през тази година заложихме на сътрудничество. Част от филмите на тазгодишната „Златна роза“ можеха да бъдат гледани и онлайн от хора, които не са намират физически във Варна. Подписахме и договори за сътрудничество с български платформи за разпространение на български документални филми и българска анимация, които почти нямат разпространение и съответно не стигат до зрители. За втората част на въпроса, според мен, отговорът се крие отново в този „мистичен“ фонд Българско кино, за който стана дума по-рано и свързания с него отделен закон. Този път има реална възможност за създаването му. Финансирането му ще бъде от приходоизточници, идващи от дигиталните платформи, които показват съдържание в България. Това би било възможно при транспониране на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, директива на Европейския Съюз, за която в нашия Закон за филмовата индустрия, за съжаление, не става дума. Вече има доста държави, които са транспонирали директивата, където освен 30% изискване за европейско съдържание, съществуват и изисквания към националния пазар, и освен Румъния, за която стана дума, бих дал за пример и Португалия, където се събира такса: от 1% такса от всички месечни абонаменти на различните платформи, които влизат в бюджета на техния Филмов Център и отделно от това ангажимент за 4% от приходите на платформите да бъдат реинвестирани в локално съдържание. Около 6% са цифрите за Холандия, Дания, Хърватия и Полша. Тези проценти ще важат за всички международни дигитални платформи, опериращи на територията на България – Netflix, HBOMax, DisneyPlus, AppleTv, Amazon Prime. 

    Авторското право също е много важна тема. Какви мерки и механизми могат да бъдат предвидени за борбата с пиратството, както и с неспазването на авторските и сродни права? Кои ще са ключовите партньори на агенцията в тази дейност?

    Темата с пиратството е една от многото болни теми на българската филмова индустрия. Много е важно държавата да включи всички свои механизми, за да работят те заедно. Като казвам всички, освен ИА НФЦ и Министерство на културата, имам предвид и ГДБОП, представители на всички организации за колективно управление на права, сред които „Филмаутор“, „Музикаутор“, „Артистаутор“, „Профон“ и др., но също и частни организации, киносалони, фестивали, независими продуценти, а и обучение, за да може в обществото да се създаде една нетърпимост към пиратството от една страна, а от друга, че всеки един авторски труд трябва да бъде заплатен, защото зад всяко произведение стои труда на много хора и те заслужават да получат възнаграждение за това. Мога да кажа, че на няколко пъти през 2022 г. ни се наложи да работим с някои от изброените по-горе институции и то доста успешно, но е необходима цялостна стратегия.

    p3.jpeg

     ПОДПИСВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ИА НФЦ, КАТЕДРА „МЕДИИ И ОБЩЕСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ“ И ЦЕНТЪРА ЗА МЕДИЙНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И АУДИОВИЗУАЛНА ПОЛИТИКА, УНСС, 2022. 

    Споделихте, че предстои учредяване на магистърска степен с профил „Консервация, дигитализация и реставрация на български филми“. Откъде дойде инициативата? С кои университети си партнирате? Какви лектори са предвидени за програмата? Ще има ли практика в Българска национална филмотека?

    Да, това е така, и началото на тази магистърска специалност ще бъде дадено още от следващата учебна 2023/24 година. Инициативата дойде от мен, тъй като ИА НФЦ е собственик на правата на филмите, произведени от Държавно предприятие (Главна дирекция, Държавно обединение, Творческо-стопанско обединение) „Българска кинематография“, Студия за игрални филми „Бояна“, Студия за анимационни филми „София“ и Студия за научно-популярни и документални филми „Време“. За трийсетте години на своето съществуване ИА НФЦ не се е възползвал максимално от правата, с които разполага и които са разписани със закон, а в последните години поради това, че филмите не са дигитализирани и в голямата си част са на филмова лента. Процесите по дигитализация и реставрация на български филми ще даде много богат избор от възможности за експлоатацията на правата на тези филми – било то като търговия с права, кинопоказ или като учебна и развойна дейност. Партнираме си с НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където ще бъде учредена специалността, но така също и с Математически факултет на Софийски университет и Българска академия на науките. Лекторите и самите теми на магистърската програма се избират и формират в момента, като, разбира се, предвиждаме активно сътрудничество и практика с Българска национална филмотека, но и не само. Също говорим с фондации и частни организации, които да се включат както с теория, така и с практика. Личното ми мнение е, че има огромно бъдеще в тази професия и ще се радвам, ако следващата есен има много кандидати при нейният старт.

    Какво може да се направи с „Модерен театър“? Наивно ли е да се надяваме, че е възможно сградата да бъде откупена от Министерство на културата и тя отново да бъде пространство за култура и кино?

    Един от уроците, който научих за тези осем месеца в ИА НФЦ е, че държавата, за разлика от предприемаческия сектор, работи бавно. Бях запознал редовното правителство с тази идея и тя беше харесана, за съжаление, на практика нищо не се случи. Необходимо е да се направи още един опит за придобиването на емблематичната за българското кино сграда на бивше кино „Модерен театър“. „Модерен театър“ е сграда със статут на недвижима културна ценност, но с категория „местно значение“, като според Закона за културното наследство (ЗКН) на сгради с тази категория се изисква да се запази само фасадата, но не е нужно да се запази дейността. В момента сградата е с реновирана фасада в не оригиналния жълт цвят, като силно се надявам да няма вътрешни преустройства. При добро развитие на обстоятелствата и придобиване/откупуване на сградата, там могат да бъдат изградени между две и три кинозали, които да показват регулярно български документални филми и българска анимация. Да се организират прожекции за ученици, съвместно с Министерство на образованието, както и да се организират премиери на български филми. Залите могат да бъдат на разположение и на множеството комисии към ИА НФЦ, свързани с предварителния показ на филми като комисията по категоризация, приемателната комисия и техническата комисия. Разбира се, и за тестови прожекции на български професионалисти, които са на различен етап от работата си по даден проект, а и за срещи на хора от филмовата общност Сградата има и административна част, където някога се е разполагала София филм. Тя може да бъде използване за преместване на част от администрацията на ИА НФЦ, която ще нарасне с приемането на нов Устройствен правилник.

    Работите по нов електронен сайт на агенцията, който предвижда електронно подаване на документи за кандидатстващи проекти. Комисиите също ще получават електронно проектите за оценяване. Това неимоверно ще улесни и модернизира административния процес. Кога предвиждате да заработи тази система?

    Необходима е цялостна дигитализация на кандидатстващите проекти – отдалечен достъп и възможност за контрол от повече от един служител на Агенцията, защото един проект се движи през много календарни и финансови години. В проекта вече се включи една от най-големите български компании, която е лидер дори в световен мащаб, предоставяща хостинг и сървъри, и вървим по начертания план. А той включва както изработване на софтуер за дигитализации на движението на проектите през различните комисии, така и на какъв етап са самите проекти. Също така възможности за дигитално подаване на проекти и дигитално оценяване. На порочната практика на хилядите папки, които събират прах по коридорите и кабинетите на служителите в ИА НФЦ трябва да бъде сложен категоричен край. На мен ми се искаше това да се случи още тази година, но, за съжаление, поради неотложност на много други процеси и съдебни обжалвания ни се наложи да го отложим за средата на следващата 2023 г.

     

    logo sbfd red s

    Контакти

    София 1504, България
    бул. "Дондуков" 67
    Телефон: +359 2 946 10 62
    e: kino@spisaniekino.com
    ЕКИП

     sbfd.down1