ЗАФЕР ГАЛИБОВ

 

Книгата, която ще излезе под същото заглавие, има за цел да разкрие една картина, свързана с раждането на фотографията по нашите земи на фона на национал-освободителните движения в България от средата на XIX век.

 

  ТОМА ХИТРОВ – АВТОПОРТРЕТ, 1973  

 

  НИКОЛА ХИТРОВ, 1877 

 

Професията на фотографията в ръцете на българските възрожденски фотографи отключва възможността да се заснемат и запазят за поколенията образите на националните ни герои като Христо Ботев, Васил Левски и цялата революционна емиграция.

 

  ОЩЕ ПРЕДИ ЗАПОЧВАНЕТО НА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ ТОМА ХИТРОВ ПОСЕЩАВА АТЕЛИЕТО НА КОЛЕГАТА СИ БАБЕТ ЕНГЕЛС (BABET ENGELS) И СЕ ФОТОГРАФИРА ВЪВ ВЕНГЕРКА, 1877. 

 

Като една от първите фотографски фамилии се сочи фамилията Хитрови. Малко подробности около нейните разклонения. Станьо се жени за Иванка Нейкова и имат седем деца: две дъщери и петимата сина. Всички синове участват в освободителните движения. Станьо загива в сраженията на четата на Христо Ботев при Милин Камък, останалите участват в Руско-турската война като опълченци. Тома и Никола стават едни от първите фотографи още преди Освобождението, като ателиетата им се местят в различни градове на Румъния. След освобождението Тома Хитров установява семейното фотографско ателие в центъра на София.

 

  МАЙКАТА НА ЛЕВСКИ – ГИНА ИВАНОВА КУНЧЕВА И ВНУК Ѝ НАЧО АНДРЕЕВ, 1876  

 

Веднага след Сръбско-българската война Тома Хитров се жени за Елена Чернева-Хитрова и имат общо седем дъщери. Естествено занаятът се предава на съпругата и на дъщерите Хитрови. И тук в историята на фамилията се случват събития, които не са се случвали в нито една фотографска фамилия от онова време. Двете големи дъщери Иванка и Бойка получават фотографски дипломи в Дрезден и в Берлин. Това са първите професионални дипломи за фотографско майсторство, получени от български фотографи. През 1906 г. Тома Хитров умира и ателието остава в ръцете на Елена Чернева-Хитрова и на нейните дъщери.

 

 БОРИС МАЖДРАКОВ, НЮ ЙОРК, 1956 

 

Борис Маждраков, като известен фотограф, е приятел на фамилията и дори е допускан да работи в семейното ателие. През 20^-те години на ХХ век той показва две забележителни фотоизложби в Тръпковата галерия, предимно с портрети на известни българи. Преди това е работил пет години в Императорското ателие „Адел“ на Франц Йосиф във Виена и е един от придворните фотографи във Виена. По-късно в България той става придворен фотограф на Цар Фердинанд и на Цар Борис III. Маждраков участва в двете Балкански войни, както и в Първата световна война. Поради стечение на обстоятелствата цялата фамилия решава да се изсели в САЩ, където е меката на фотографията. Фамилията се разделя на две – едната в Ню Йорк, а другите в Сан Франциско. Между Иванка Хитрова и Борис Маждраков се заражда любовна връзка и след като се изселват, се женят и имат двама сина – Иван и Том. След женитбата Маждраков открива първото си ателие в помещенията на клуб „Сторк“ с търговското име „М. И. Борис“ в Ню Йорк. В продължение на една година той работи в ателиетата на фирмата „Парамаунт“ и се изявява като един от най-известните рекламни фотографи в Ню Йорк. Шефът на „Парамаунт студио“ – Ласки, разширява дейността на студиото и в края на 1926 г. предлага на Маждраков да се премести заедно с тях в Холивуд на Западното крайбрежие, но Маждраков предпочита да запази своята независимост и остава като един от видните фотографи-портретисти в Ню Йорк. Последното му студио е 697 на Пето авеню. През 1962 г. умира на 75 години, след като пада в асансьорната шахта в сградата на студиото. Синовете на Иванка и Борис – Иван и Том също изграждат своя артистична кариера. Иван Маждраков, внук на Тома и Елена Хитрови, живее и работи като художник, преподавател и меценат в Сан Франциско. Почти пет десетилетия той е професор по живопис в Арт института в Сан Франциско. Умира през 2015 г. на 88 годишна възраст и ще бъде запомнен като влюбен в изкуството и в живота човек.