Пиша тези редове в разгара на 31^-я Международен филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна и няма как да не поставя акцент върху това значимо културно събитие. Обичам този фестивал! Заради богатата филмова програма – много от филмите идват специално за фестивала и няма къде другаде в България да бъдат гледани. Не са малко и заглавията с награди от световните филмови форуми, панорами на различни кинематографии и творци, специално е вниманието към българското кино. Всичко това е важно и обогатяващо както за многобройните зрители, така и за нас, професионалистите, които с всяко издание на фестивала разширяваме филмовия си кръгозор. 

А тази година се почувствах почти като в Кан. С филма „Жан дьо Бари: Фаворитката на краля“ бе открит фестивала в Кан, но с него се откри и „Любовта е лудост“, а Златната палма от тази година „Анатомия на едно падане“, закрива „Любовта...“. В официалния конкурс се състезават дванайсет филма, в „Изборът на младите“ те са пет, но не по-малко интересни са съпътстващите програми: „Панорама на филми от Азия“ с творби от Бангладеш, Индия, Шри Ланка, Мианмар; „100 години арменско кино“ с фокус филмите на режисьора Харутюн Хачатрян, който е и гост във Варна; „Големите майстори“ с филми на ветерана Йежи Сколимовски (в предишния брой Анастас Пунев в Културен афиш представи неговия филм „ЕО“), Кшищоф Зануси с „Перфектно число“, Нури Билге Джейлан със „Сушени билки“, Хирокадзу Корееда с „Чудовище“, Кен Лоуч със „Старият дъб“; Деветнайсет са филмите от програмата „По глобуса“ – най-интересното от световното кино. Както винаги, селекционерът проф. Александър Грозев поставя специален акцент върху българското кино с програмите: „Ново българско кино“ („Случаят Тесла“, „Игра на доверие“, „Чалга“, „Изкуството да падаш“), „Памет“ („Апостол Карамитев“, „Борето“ – за Борис Карадимчев), „Документален филм“ („Колите, с които нахлухме в Капитализма“, „Моралът е доброто“, „Ваклуш“), а наградата за цялостно творчество бе присъдена на Анри Кулев – не ми е неудобно да го кажа, енциклопедична личност в нашия културен живот – живописец, карикатурист, блестящ режисьор на десетки анимационни филми, режисьор със свой почерк в документалното и игрално кино, театрален режисьор, професор – основател на Катедрата по анимация в Нов български университет, и се лаская да го мисля за добър мой приятел и колега, с когото сме работили по първите му анимационни филми. Всъщност само броени дни след „Любовта е лудост“ отново във Варна започва Световния анимационен фестивал – чийто художествен директор е Анри – ориентир за най-значимото от света на анимацията. И да не забравяме, че предстои 41^-ят фестивал на българското кино „Златна роза“ (от 20 до 28 септември). Къде? Пак във Варна – филмов град, град на слънце и море, на приятелства и креативни професионални контакти.

От брой септември списание КИНО в рубриката „Сценарни ескизи“ започва да публикува и сценарии за документални филми, вслушвайки се в препоръката на колеги и читатели с интерес към документалното кино. „Европолис – градът на делтата“, на сценариста и забележителен писател Влади Киров и режисьора Костадин Бонев, е изборът за този брой. В рубриката „Теоретични етюди“ Ирина Иванова разсъждава върху „Специфика на проблема за стила в киното“. Дими Стоянович представя малко известната личност на режисьора Антон Маринович, при това в интересна съпоставка с американския режисьор Ед Ууд. И в бъдеще КИНО ще разчита на съвместните публикации със списание „L'Europeo“ – едно много ползотворно сътрудничество. Лиза Боева съпоставя ТВ сериал „Наследници“. Боян Ценев в статията си „Митологемата за несбъднатия пожелан филм Barbenheimer“ анализира две нашумели екранни творби – „Барби“ и „Опенхаймер“.

В броя е отредено място и на международни филмови прояви – „Българската следа в Болоня“ – Росен Спасов, Златната кайсия 2023 – Мариана Христова, CineDays в Скопие – Йоана Павлова, Сараево 2023 – Савина Петкова.

По проекта за документално кино предлагаме статията на Иво Драганов „В тишината на мъртвите градини“ за филма „Отскубнати до корен“.

В „Нашата история“ Петър Кърджилов „разнищва“ историята на кино „Пачев“.

Изключително интересно четиво е „След падането на Руската империя. Украинският театър след революцията“, откъс от студията на проф. Светослав Кокалов „Филмовата прожекция в театралния спектакъл“.

 

Людмила Дякова

       

 

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

 

ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ

ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА

Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА

ДИМИТЪР САРДЖЕВ

ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ

ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА

КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА

ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР

                         

  СПИСАНИЕ КИНО / СЕПТЕМВРИ 2023  

  СЪДЪРЖАНИЕ:  

СПЕЦИФИКА НА ПРОБЛЕМА ЗА СТИЛА В КИНОТО –  ИРИНА ИВАНОВА

„БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА“ В БОЛОНЯ – РОСЕН СПАСОВ

ЗЛАТНАТА КАЙСИЯ 2023: ЧУДНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АЛЕКСЕЙ ФЕДОРЧЕНКО ПРЕЗ КАВКАЗ – МАРИАНА ХРИСТОВА

МРЕЖА ЗА НЕУЛОВЛИВОТО – ЙОАНА ПАВЛОВА 

КОЙ БЯХТЕ ВИЕ, Г-Н МАРИНОВИЧ? – ДИМИТЪР СТОЯНОВИЧ

В ТИШИНАТА НА МЪРТВИТЕ ГРАДИНИ… – ИВО ДРАГАНОВ

ЗА СЕРИАЛА „НАСЛЕДНИЦИ“ – ЛИЗА БОЕВА

САРАЕВО 2023 – САВИНА ПЕТКОВА

НАШАТА ИСТОРИЯ: КИНО „ПАЧЕВ“ – ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ

КУЛТУРЕН АФИШ: СЕПТЕМВРИ 2023 – АНАСТАС ПУНЕВ

СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: ЕВРОПОЛИС – ГРАДЪТ НА ДЕЛТАТА

ГАЛЕРИЯ: ЕВРОПОЛИС – ГРАДЪТ НА ДЕЛТАТА

 

  ИЗВЪН БРОЯ:  

МИТОЛОГЕМАТА ЗА НЕСБЪДНАТИЯ ПОЖЕЛАН ФИЛМ BARBENHEIMER – БОЯН ЦЕНЕВ

СЛЕД ПАДАНЕТО НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ. УКРАИНСКИЯТ ТЕАТЪР СЛЕД РЕВОЛЮЦИЯТА – СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ

КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ В СОФИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ – СТОЛИЧНА ОБЩИНА