В този брой със статията на Деян Статулов „На критиката... с любов и нежност“ финализираме проекта „Филмовата критика – трансформации и деформации“, който стартирахме преди една година с подкрепата на Национален фонд „Култура“ към Министерство на културата. Докато замислях темата, бях напълно убедена колко навременна и актуална е тя точно сега, когато технологиите в киното се развиват шеметно, когато живеем под диктата на безпрецедентната доминанта на интернет, когато е неограничен авторският достъп до медийна трибуна. Всичко това доведе до радикална демократизация, да не кажа профанация, на критическата професия, и то предимно в киното.

Изкуствоведските позиции в останалите изкуства като музика, литература, изобразително изкуство, дори театър, запазват своя креативен консерватизъм и умерена либеризация, докато при писането за кино всичко е възможно – от систематизирана теория, исторически преглед, рецензентска практика, през журналистическа информация, ревю, афиш, видео есе, реклама, до инфлуенсърски откровения. Както става ясно от публикациите в списание КИНО, навсякъде по света е така, но в България от спорт, политика и кино разбират всички и безкритично „лайкват“ и „хейтят“ в социалните мрежи.

В дванайсет поредни броя бе предоставена трибуна на колеги от различни генерации и от различни точки по света, за анализ и разсъждения за развитието на критическата професия в исторически и съвременен аспект. Държа да спомена имената им: проф. Божидар Манов, Ирина Иванова, проф. Иван Стефанов, проф. Вера Найденова, Мариана Христова от Барселона, радикалните позиции на Йоана Павлова от Париж и Савина Петкова от Лондон, Геновева Димитрова, Боряна Матеева, Соня Александрова от Италия, Йошико Минекава от Япония, Деян Статулов.

Каквито и трансформации и деформации да претърпява професията на филмовия критик, тя е признат дял от изкуствознанието и има своето място и значение в културния живот, колкото и филмовата индустрия, по света и у нас, да се опитва да ѝ вмени обслужващи функции. Преди години идеологическият диктат на тоталитарната система също се опитваше да използва критиката за своята пропаганда, но за чест на Гилдията, малцина се поддаваха на тези манипулации. Годините на прехода изтласкаха критиката в периферията на филмовия процес. Било заклеймявана като цензор в миналото, или като безлична в настоящето. Странен парадокс е, че някои продуценти и режисьори настояват критиците да разгромяват неслучилите се филми, но когато става дума за техен филм, изведнъж войнстващите гласове, настояващи за безпощадна критичност, колкото и добронамерена, обективна и градивна да е тя, започват яростно да обвиняват критиците в некомпетентност и липса на професионализъм. Друг упрек за липса на критерии е, когато някой критик задълбочено анализира арт филм и същевременно намира достойнства в един добре направен зрителски филм.

А всъщност мисията на кинокритика, приемайки всички предизвикателства, е да бъде връзката, транслаторът между творбата и нейната аудитория, и не да я преразказва, плъзгайки се по повърхността на сюжета, а да я съпреживява, да разкрива нейната смислова и артистична специфика и да провокира към духовна съпричастност. Или както казва Андре Базен: „задачата на критика е да помогне на зрителя да се обогати интелектуално и морално в контекста на произведението“.

Това е, което ни кара, колкото и да са оредяващи редиците ни, да обичаме своята професия, да ѝ служим безрезервно, отговорно и честно.

 

Людмила Дякова

 

       

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

 

ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ

ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА

Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА

ДИМИТЪР САРДЖЕВ

ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ

ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА

КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА

ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР

                         

  СПИСАНИЕ КИНО / ЮЛИ 2022  

  СЪДЪРЖАНИЕ:  

90-ТЕ – ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ПРЕОСМИСЛЯНЕ, ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО – ЧАСТ ВТОРА – ИНГЕБОРГ БРАТОЕВА-ДАРАКЧИЕВА

ВСЕКИ ФИЛМ МИ Е ПОСЛЕДЕН – ОТКЪС ОТ КНИГАТА НА ИНГМАР БЕРГМАН „СТАТИИ, ЕСЕТА, ЛЕКЦИИ“

УСПЕХ – НЕУСПЕХ – АННА ТОПАЛДЖИКОВА

БЕТИНА: ИЗКУСТВОТО КАТО ПРОТЕСТ – КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА

ТОЗИ ФИЛМ ВЕЧЕ СМЕ ГО ГЛЕДАЛИ – ЛЮДМИЛ ГЕОРГИЕВ

НА КРИТИКАТА... С ЛЮБОВ И НЕЖНОСТ – ДЕЯН СТАТУЛОВ

БЪЛГАРСКОТО ПОСТТОТАЛИТАРНО ДОКУМЕНТАЛНО КИНО В КНИГА НА ТЕОДОРА СТОИЛОВА-ДОНЧЕВА – ИВО ДРАГАНОВ

МЕЖДУ ЮНОШЕСТКИТЕ НАДЕЖДИ И АБСУРДА НА ВОЙНАТА – НАДЕЖДА  ГЕОРГИЕВА

КУЛТУРЕН АФИШ: ЮЛИ 2022 – АНАСТАС ПУНЕВ

КИНОЖИВОТЪТ У НАС ПРЕДИ 100 ГОДИНИ – ЧАСТ ПЪРВА – ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ

ГАЛЕРИЯ: МАСОВО ЧУДО

СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: МАСОВО ЧУДО

 

  ИЗВЪН БРОЯ:  

ПОГЛЕДЪТ КАТО ПРЕДМЕТ НА ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО И КАТО НЕГОВА ЦЕЛ – ВИОЛЕТА ДЕЧЕВА

КАМЕРА ОБСКУРА – ЕДНА НЕТРАДИЦИОННА ИЗЛОЖБА – ЙОСИФ АСТРУКОВ

НАГРАДИ ЗА КУЛТУРА, ЛЕТЕН ФЕСТИВАЛ, ДЖАЗ И ИЗЛОЖБИ В СОФИЯ – СТОЛИЧНА ОБЩИНА