Тъкмо завърши десетото издание на Cinelibri, и вече с нетърпение очакваме Киномания – филмовото събитие на месец ноември. Но през изминалия месец изгубихме и скъпи колеги. Режисьорът Николай Волев и операторът-режисьор Радослав Спасов. Ярки личности, професионалисти от висока класа, със свое място в българското кино.
Преди време, в началото на лятото, помолих Славчо Спасов да напише текст по повод 100 годишния юбилей на оператора Димо Коларов, под знака на който премина тазгодишното издание на фестивала за операторско майсторство „Златното око“ в Попово. Кой, ако не Славчо Спасов, би могъл по-добре да разкаже за Бате Димо? Когато довършваше текста, Славчо вече е бил сериозно болен, но въпреки това успя и написа прекрасното есе „За Бате Димо“. Пак през лятото беше решено на „Златното око“ Радослав Спасов да бъде удостоен с Награда за цялостно творчество. Публикуваме и този негов текст – благодарност. За съжаление, той се превърна в своеобразно прощаване на Славчо с нас, но и в прощаване на списание КИНО с него.
С три статии: ,,Артилерията е царицата на войната“ на проф. Станимир Трифонов, „Йордан Радичков по зелената вода на спомените“ на Ирина Иванова и „Поглед върху българското екранизаторско творчество в игралното кино“ на проф. Вера Найденова, финализираме проекта „Кино и литература“, който включва двайсет и четири текста, посветени на екранизацията в българското кино. Стойностни критически анализи и наблюдения, които проследяват как през годините литературни образци се претворяват във филмови произведения. Важни творби, показателни – както за пътя на българското кино, така и за професионализма и високата ерудираност на своите автори. Дължа специална благодарност на проф. Вера Найденова, която не само подкрепи идеята, но допринесе много и за нейната реализация.
Акцент в този брой е 42-то издание на фестивала за българско игрално кино „Златна роза“, отличаващ се с многообразие от филми – богата палитра от теми, жанрове и творчески стилове. Летвата беше вдигната високо още с късометражния филм на откриването: Човекът, който не можеше повече да мълчи – носител на Златна палма от Кан 2024 г. – минималистичен, метафоричен, разтърсващ... Копродуцент от българска страна е Контраст филм – Катя Тричкова. Искам да подчертая, че копродукциите бяха изключително силни, артистични и въздействащи, което е показателно за мястото ни на кинематография в европейския филмов процес: Гражданинът светец – Грузия, България, Франция; Отдалечаване/Аркадия – Гърция, България; Предупреждението – Румъния, България и приоритетно българските филми Триумф на Кристина Грозева и Петър Вълчанов; Безветрие на Павел Веснаков; Клопка на Надя Косева, Отговор на всички въпроси на Димитър Коцев – Шошо. Бих откроила като вълнуващи и запомнящи се също филмите Сватба на Магдалена Ралчева, Преди да забравя на Станислав Дончев, Без крила на Ники Илиев.
Колегите Гергана Дончева, Боряна Матеева, Иво Драганов, Ирина Иванова, Олга Маркова, Карин Янакиева в своите критически анализи оглеждат пространно и задълбочено цялостната продукция, представена на „Златна роза“ и в статиите им се отразява днешния ден на българското игрално кино. По проекта „София вчера и днес – документалното кино разказва“, по повод филма на Юлий Стоянов и Ицко Финци За възможността да се живее, е есето на Боряна Матеева „Двама-трима смешни, вън от модата“. В рубриката Книгопис публикуваме рецензия на проф. дфн Иванка Стъпова за книгата на проф. Иван Стефанов „Отвъд овехтялата естетика“. Студията на Петър Кърджилов „Разкрачен между социализма и капитализма (1991 – 2000)“ е поредната, посветена на СБФД по повод 90 години от създаването му. Интервюто на Теодора Стоилова-Дончева с Катя Тричкова – Контраст филм, продължава поредицата „Българското кино. А сега накъде?“.
В сценарни ескизи публикуваме сценария на филма Жената на моя живот на сценаристите Антоний Дончев, Али Талиб и Иван Тонев, режисьор Антоний Дончев.
Художникът Ванина Гелева представя „Интегриране на образ от обективната реалност в тъканта на филмовото произведение“, а Калоян Николов предлага част от научното изследване: „Интерактивен наратив и виртуалната реалност: трудният път към върха“.
Людмила Дякова
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ
ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА
Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ДИМИТЪР САРДЖЕВ
ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ
ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР
СПИСАНИЕ КИНО / НОЕМВРИ 2024
СЪДЪРЖАНИЕ:
90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ. РАЗКРАЧЕН МЕЖДУ СОЦИАЛИЗМА И КАПИТАЛИЗМА (1991 – 2000) – ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ
ЗА БАТЕ ДИМО – РАДОСЛАВ СПАСОВ
БЪЛГАРСКОТО КИНО. А СЕГА НАКЪДЕ? РАЗГОВОР КАТЯ ТРИЧКОВА – ТЕОДОРА СТОИЛОВА-ДОНЧЕВА
ЗЛАТНА РОЗА 2024 – ГЕРГАНА ДОНЧЕВА, БОРЯНА МАТЕЕВА, ИВО ДРАГАНОВ, ИРИНА ИВАНОВА, ОЛГА МАРКОВА и КАРИН ЯНАКИЕВА
КИНО И ЛИТЕРАТУРА – „АРТИЛЕРИЯТА Е ЦАРИЦАТА НА ВОЙНАТА“ – СТАНИМИР ТРИФОНОВ
КИНО И ЛИТЕРАТУРА – ЙОРДАН РАДИЧКОВ ПО ЗЕЛЕНАТА ВОДА НА СПОМЕНИТЕ – ИРИНА ИВАНОВА
КИНО И ЛИТЕРАТУРА – ПОГЛЕД ВЪРХУ БЪЛГАРСКОТО ЕКРАНИЗАТОРСКО ТВОРЧЕСТВО В ИГРАЛНОТО КИНО – ВЕРА НАЙДЕНОВА
„ДВАМА-ТРИМА СМЕШНИ, ВЪН ОТ МОДАТА“ – БОРЯНА МАТЕЕВА
КНИГОПИС: ОТВЪД ОВЕХТЯЛАТА ЕСТЕТИКА – ИВАНКА СТЪПОВА
КУЛТУРЕН АФИШ: НОЕМВРИ 2024 – ПАВЕЛ СИМЕОНОВ
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: ЖЕНАТА НА МОЯ ЖИВОТ
ГАЛЕРИЯ: ЖЕНАТА НА МОЯ ЖИВОТ
ИЗВЪН БРОЯ:
ИНТЕГРИРАНЕ НА ОБРАЗ ОТ ОБЕКТИВНАТА РЕАЛНОСТ ВЪВ ФИЛМОВОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ – ВАНИНА ГЕЛЕВА
ИНТЕРАКТИВЕН НАРАТИВ И ВИРТУАЛНАТА РЕАЛНОСТ: ТРУДНИЯТ ПЪТ КЪМ ВЪРХА – КАЛОЯН НИКОЛОВ
ПОБЕДИТЕЛ НА МЕСЕЦА ОТ ЛИТЕРАТУРНИЯ КОНКУРС – ПАРУСИЯ – ГАБРИЕЛА ДАМЯНОВА
