от Главния Редактор

: Списание Кино; ДЕКЕМВРИ/2021

Изнизва се 2021 – тревожна, неспокойна година. Сковаваща пандемична обстановка – милиони погубени животи. В България смъртността от Covid-19 е най-голяма в цяла Европа. Световна икономическа стагнация. Климатични протуберанси. Какво се случва на планетата? Накъде върви човечеството? Несигурност, страх, безразсъдство...

За съжаление, и филмовата ни общност се поддаде на този деструктивен дух. Безкрайни спорове, за да не употребя друга дума, около Закона за филмовата индустрия. Още по-ожесточени дебати около изработването на правилник. Тези и още неуредици доведоха филмовия процес до ступор. И едва сега, в края на годината, започна просветляване. ИА НФЦ, въпреки че все още не е приет нормативен устройствен правилник за работата й, сформира съответните комисии и насрочи сесии на художествените комисии. Дано да има време до средата на декември одобрените проекти да бъдат представени и на финансова комисия. Бавно и тромаво, но нещата потръгват. Известен оптимизъм поражда фактът, че допълнително отпуснатите 18 млн. лв. ще бъдат добавени към бюджета за кино за 2022 г.

Очаква се през следващата година финансовият ресурс за кино да бъде около 40 млн. лв., а това е доста обнадеждаващо.

Ако се върнем към страниците на КИНО, далеч не оптимистична е втората част от статията на проф. Владимир Игнатовски „Стъклен дом“. Пророчеството на Айзенщайн“. Размислите на автора са инспирирани от гениалната прозорливост на Айзенщайн в проекта му „Стъклен дом“ от 1928 г. и са свързани с тоталната власт на технологиите, възможността за доминанта на изкуствения интелект в бъдеще и обсебващата роля на мрежите, на което уви, сме подвластни. Сбъдва се пророчеството на Айзенщайн за „прозрачния човек“.

Важен акцент в брой декември е мъдрото, философско и емоционално разтърсващо есе – изследване на младия изкуствовед Антоан Асенов: „От името на безсловесните“, посветено на френския документален филм „Shoah“ и чудовищните жертви на Холокоста. Не са малко хората, които си спомнят над деветчасовия филм на Клод Ланзман от 1985 г., а статията е още един повод да се върнем към тези покъртителни събития с предупреждението те никога повече да не се повторят.

Специално място в броя е отделено за творчеството на режисьорката Бинка Желязкова, представено в програмата „Балкански преглед“ на тазгодишния Солунски кинофестивал, със зарисовка на Савина Петкова към портрета ѝ. Предстои панорама от филми на Бинка Желязкова в културната програма „Един уикенд на Изток“ – Париж.

Писателят и сценарист Христо Ганев, партньор на Бинка Желязкова в живота и творчеството, който неотдавна си отиде от този свят, също е представен в броя. Невелина Попова пише в текста си за него: „мащабна личност“, „мярка за духовна устойчивост“. Като признание и поклон пред тези изключителни творци, не само на българското кино, публикуваме сценария на забранения за десетилетия филм „Животът си тече тихо. Партизани“.

С магичния Роджър Дийкинс, един от най-големите оператори на нашето време, ни среща операторът Калоян Божилов. А Деян Статулов представя друг кумир на запалените киномани – режисьора Тери Гилиъм. В рубриката „Книгопис“ Надежда Маринчевска анализира книгата на Боряна Матеева „BG cinema”, обхващаща по забележителен начин развитието на българската анимация. Един интересен поглед към ситуацията на съвременната кинокритика в Испания ни предлага Мариана Христова.

Акцент в броя е и проектът „София, моя любов“, реализиран от Съюза на българските филмови дейци с подкрепата на програма „Култура“ на Столична община. В него се включиха ученици от няколко столични училища, като целта е приобщаването им към спецификата и магията на киното, а резултатът са десет филмови миниатюри, създадени от тях под менторството на видни наши режисьори. Премиерата на омнибуса „София, моя любов“ се състоя в Дома на киното, а показът му продължава не само в София, но и в различни градове на страната и онлайн. Така младите хора, привлечени от творческия процес в киното, имат шанс да го превърнат в своя бъдеща професия. И което не е без значение – преоткриват и опознават София.

Нека си пожелаем да изпратим тази година с вяра в креативния дух на младостта и с упование в мъдрата прозорливост на зрелостта.

Людмила Дякова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ

ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА

Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА

ДИМИТЪР САРДЖЕВ