ТЕОДОРА СТОИЛОВА-ДОНЧЕВА
Камен Калев е сред най-изявените и успешни съвременни български режисьори със сериозна биография по престижни филмови фестивали. През 2020 г. неговият филм „Февруари“ е част от официалната селекция на Международния кинофестивал в Кан. Още с първия си филм Камен прави силна заявка: „Източни пиеси“ (2009) все още е сред предпочитаните филми от кинокритиката. Когато с колеги сме разисквали най-добрите български филми, често пъти именно този филм е посочван като постижение в съвременното българско киноизкуство. И ако той по такъв признак обединява голяма част от кинотворците у нас – съгласни са със статута на „Източни пиеси“ като един от най-добрите съвременни български филми, то темата на настоящия разговор е тъкмо в другия край: разединението на същата тази наша киногилдия. Проблемът с блокирането на сесиите и защо се стигна дотук е от изключителна важност за всички нас. А Камен има какво да каже – откровено и конкретно!
Ясно е за какво ще говорим – за един от най-сериозните проблеми, с които се сблъсква нашата съвременна филмова общност – с блокирането на сесии. Щетите от това са огромни, както детайлно обясняваш в писмото, с което и нашите читатели имат възможността да се запознаят. Сякаш всички сме наясно с това, но проблемът остава все така жизнен и нерешим, без изглед за промяна. Ти си първият, който подаде жалба в съда и се спряха 7 филма. Впоследствие това се превърна в редовна практика. Естествено, ти имаш своята аргументация, но дали си чувствал в някакъв момент нападки от страна на свои колеги?
Не, не бих казал. По-скоро сме се опитвали да търсим решение на въпроса заедно с други колеги. Още на следващия ден, след като излезе заповедта за класирането на тази първа блокирана сесия, много колеги започнаха да се опитват общо и поотделно (лично) да се срещнат с Камен Балкански, тогава временно изпълняващ функцията на директор на НФЦ, за да отстрани грешката на Филмовия център. Под грешка имам предвид, че погрешно се изчисляваше крайната оценка, с което се изкривяваше класирането. Няколко писма бяха изпратени на г-н Камен Балкански: общо писмо от засегнати продуценти, две писма от СБФД, писмо от Галина Тонева в качеството ѝ на председател на Асоциацията на филмовите продуценти – всички загрижени и озадачени защо не се отстрани тази грешка, за да не се стигне до дело. Напомням, ние сме от малкото засегнати продуценти и автори, които в този 14 дневен срок направихме всичко възможно да избегнем жалбата. За всички е ясно какво означава едно съдебно дело и колко време се губи. Не пуснахме своята жалба в последния миг (както често се прави) и да поставим всички пред свършен факт. Искам да се разбере, че опитът да се избегне делото беше на много хора.
Мислиш ли, че все пак Правилникът от 2021 г. не е бил ясно разписан по отношение на служебната оценка и нейната тежест в крайното класиране на проектите и заради това се е стигнало до оценяване, което буди толкова спорове? Или е по-скоро техническа грешка от невнимание?
За мен си остава по-скоро техническа грешка по невнимание, но тъй като вече беше минала една сесия (за копродукции) преди това, изчислена по същия погрешен начин, на Камен Балкански му беше много трудно да поеме отговорност и не я пое. В своя отговор, на практика, той каза: „Не, има един единствен начин да се тълкува текста. Търсете правата си в съда!“. Е, вече имаме 6 съдебни решения, от които 4 в сила, които потвърждават погрешността на неговия метод на изчисление на оценките и класиране на проектите. Още тогава беше ясно за всички, че така и ще стане! Това обаче послужи на други продуценти да спекулират със създадената ситуация. Малко по-късно Галина Тонева промени на 180 градуса своята позиция. И въпреки че на всички това изглежда шокиращо, никой нищо не може да направи. Тя е в своето конституционно право да обжалва заповед и го прави.
Сега, когато на толкова нива съдът се е произнесъл относно начина на класиране, какво следва?
Чакаме последна инстанция да се произнесе по отношение на първото дело.
Това със седемте спрели проекта?
Да. Там имаше и още един куриозен случай. Най-накрая се събраха всички във Върховен съд и си казах, че се вижда края на тази сага, обаче се оказа, че звуковата уредба в съда не работела и поради липса на запис заседанието се анулира и се насрочва ново, за септември.
Звучи като да сме във филм на ужасите… с трагикомични елементи. Значи още 6 месеца безвремие за 7-те проекта, които са спрени. Всъщност 7 са чакащите проекти, но вероятно класирането ще се пренареди.
Относно методът на класиране, едва ли съдът би се произнесъл по различен начин, след 6 решения, които казват едно и също.
Ти имаш още един проект, с който си кандидатствал на следващата сесия за игрално кино, през 2022 г. Тази сесия също е блокирана. В случая от Галина Тонева.
Да, точно така. Искам още нещо да кажа, за да е ясно. По отношение на тази първа блокирана сесия, за която излезе съдебното решение, но бе обжалвано отново и заради това е във Върховен съд, остана единствено нейната жалба. Другите двама продуценти оттеглиха своите жалби. А онова, което е абсурдно за мен е, че независимо от изхода на делото, нейният проект е класиран.
Имаш ли обяснение?
Според мен тя дори не възнамерява да подписва договор в тази сесия, тъй като същият проект е класиран в друга, с по-голямо финансиране. Вие си направете изводите защо продължава да блокира.
Има ли някаква рецепта за справяне с това тежко за българското кино положение?
Единствената рецепта е общността да бъде по-активна и да оказва натиск, когато дребни и лични интереси спъват общия интерес. По-рано се надявах на някакво конкретно отношение от страна на Министерството на културата, но когато ситуацията се заплете, оттам отговорът винаги е един и същ: „Вие се разберете, ние сме насреща“.
По всяка вероятност смяната на министрите на културата също спомага за тази пасивност, която се усеща в нашите среди.
Дори в този казус, когато се опитвахме в 14-дневния срок за обжалване да се поправи грешката, имаше писмо и до Министерството на културата, чиито служители в крайна сметка са писали тези финални формулировки. Можеше някой от Министерството да се намеси и проблемът да се реши моментално. Кой по-добре от тях би могъл да реши един въпрос, който касае формулировка в правилника?
Очевидно не се е случило това. Кажи каква е съдбата на твоите блокирани филми. Замразил ли си ги?
Замразил съм ги. Нямам друг избор, не мога да работя върху нещо, което не знам дали ще се случи. Това е емоционална енергия, която се изразходва постоянно и е наистина тежко човек да трябва да се върне към текст, който е писал преди 3-4 и повече години.
Човек „прегаря“ по отношение на материала.
Точно поради тази причина съм стопирал работата си, докато разбера дали ще има реализация.
Многократно съм разговаряла с различни хора от филмовата общност по тези актуални проблеми. Според една съществена част от колегите, служебната оценка толерира в огромна степен фестивалните успехи, пренебрегвайки зрителските успехи на предишните филми на екипите, които кандидатстват за финансиране в НФЦ. Какво е твоето мнение? Мислиш ли че това неравенство поражда допълнително напрежение голяма част от колегите?
Това пак би трябвало да е държавна политика. Не филмовата общност да решава пропорциалността между успехите на фестивали или успехите в българските киносалони. Трябва на държавно ниво да се реши какво поощрява тази пропорция на служебната оценка от опита на режисьора и продуцента. Да не забравяме, че служебната оценка е с тежест, ограничена до 12 процента, а останалите 88 са за критерии, касаещи художествената стойност на проекта. От това, което се случва през последните години, в които този Правилник е влязъл в действие, виждаме ясно, че разнообразието е налице и съответно тази оценка не е чак толкова съществена при крайното класиране на проекти.
Но тя все пак променя класирането. Нали тъкмо заради това са тези жалби и блокирания...
Жалбите са относно как се добавя служебната оценка, а не как се формира служебната оценка. Иначе разбира се, че служебната оценка има значение, та нали тя е част от общата оценка на проекта. Ако два проекта са на кантар, то тя ще бъде от решаващо значение, но не е ли това целта? Вече как се оформя тази служебна оценка е друг въпрос. Нека седнат тези, от които зависи една културна стратегия, която очертава път за бъдещето на българското кино и да се реши кое е по-важно.
Аз си мисля, че и двете са важни. Със сигурност са важни зрителите, дори има тенденция някои от престижните фестивали да селектират т.нар. зрителски филми все по-често. Важни са и фестивалите. Забелязвам, че в общественото съзнание съществува една нагласа, че едва ли не всеки, който иска да прави фестивален филм, може да го направи, стига да следва определени теми. Това, разбира се, не е така. Трудно е пробиването на фестивали и изисква редица усилия от различен спектър – от таланта на автора и художествените качества на проекта, до мениджърските способности на продуцента. Не бива в никакъв случай тези неща да се подценяват.
Нали разбирате колко е лесно да се пробие на фестивал, който селектира двайсетина филма от две-три хиляди заглавия. Разбира се, че зрителите са важни, никой не оспорва този факт, обаче според мен не бива на филмите, финансирани с държавна помощ да се гледа като на стопански продукт и да се следи какви финансови резултати постигат. Често пъти е ставало дума и за това, че един успешен фестивален филм има много зрители. Тези филми, които пробиват на големите форуми и от които следват десетки фестивали след това, те постигат един резултат откъм публика, който често пъти надвишава и най-касовия филм в България. Въпросът е по-скоро дали комисията има необходимите инструменти да отсее добрите проекти, независимо от жанр и естетика? И според мен отговорът е да!
Говориш за международна публика (разбира се, изключително важна), а аз по-скоро имам предвид българската публика и грижата на кинотворците тъкмо за нея. Но да се върнем на темата. Какво следва?
Директорът на НФЦ е длъжен да се съобрази с влезлите в сила съдебни решения. Вече са минали повече от 6 месеца от първото влязло в сила решение по казуса и много се надявам да не се губи още излишно време. Предполагам, че директорът се опасява, че колкото и изпипани от юридическа гледна точка да са новите заповеди, все нещо може да се намери като недостатък, колкото и да е формален той и пак да се обжалва.
Това е омагьосан кръг. Можем безкрайно да се съдим така. И фактически това и става…
Би трябвало жалбите да не са допустими, ако те касаят същия казус, но на практика, да, винаги може да се намери формален повод и да се обжалва.
Не звучи обнадеждаващо.
Призовавам хората, които се занимават с кино, да бъдат активни по отношение на всичко, което касае самия Правилник и Закона за кино. Няма краен текст и оптимално решение за всичко. Нека правилниците се адаптират, нека ако има драстична глупост, тя да се махне, нека обсъдим и начина, по който се формира служебната оценка, а не: „О, аз не съм съгласен с Правилника, пускам жалба!“. Или „не ми харесва класирането, ще блокирам всичко!“. Ако имаш проблем с Правилника, намери съмишленици, организирай дискусия, направи предложения за промени, но не спирай процеса...
Обаче процесът продължава да бъде спиран, дори сега на последната сесия за игрално кино.
Апелирам отново филмовата общност да вникне в самия проблем. Всеки човек да си изгради собствено мнение и позиция, да се проследят фактите, да се прочетат писмата и колегите да бъдат активни. Много често оставаме с усещането, че има проблем, който е от естетическо естество, сблъсък между две естетики. В случая няма такъв проблем, проблемът е, че има лични интереси, които блокират общия процес. И това няма нищо общо със Закона за кино. Това са спекулации по темата.
Важно е това, което казваш и трябва да се изрече най-после!
* * *
ПИСМО НА КАМЕН КАЛЕВ ДО ФИЛМОВАТА ОБЩНОСТ
Уважаеми колеги,
След разговорите ми с някои от вас си дадох сметка, че голяма част от колегите, дори пряко засегнати от блокираните сесии, не са съвсем наясно какво се случва през последните две години и защо не се снимат филмите им. А какво остава за останалата част от филмовата общност?
Какви са причините за липсата на активност и дори за нежелание да се вникне в проблема и докъде ще стигне нашата търпимост?
Споделям с вас информацията по-долу, за да може всеки, който има желание да се запознае в дълбочина с казуса, възникнал около оценъчните карти. Два от моите проекти също са блокирани и като пряко засегнат ви приканвам да проверите изложените от мен факти, за да направите необходимото за изграждането на собствено мнение и позиция.
Блокирани по казуса „оценъчни карти“ са:
– 13 пълнометражни филма с НФЦ финансиране на стойност 13 828 000 лв.
– 2 международни копродукции с НФЦ финансиране на стойност 500 000 лв.
– 5 късометражни филма с НФЦ финансиране на стойност 320 000 лв.
Общо 20 филма са с блокирано НФЦ финансиране на стойност 14 648 000 лв.
Фактите хронологично
На 2 март 2021 г. влиза в сила Закон за филмовата индустрия, който включва редица реформи. Една от тях касае механизма за провеждане на конкурсните сесии и в частност т. нар. оценъчни карти.
След проведената през януари 2022 г. художествена сесия за игрално кино, продуценти сигнализират за допусната грешка, която довежда до изкривяване на резултатите. Става въпрос за неправилен и незаконосъобразен метод за събиране на оценките на комисията и служебната оценка за опит и постижения. Ръководството на НФЦ не е ползвало посоченото в чл. 49, ал.1 от ППЗФИ приложение № 9, а друг документ, който не съществува в правилника. Изчислен по този грешен начин, резултатът свежда оценката за биографията на режисьора и продуцента до нищожна, което на практика лишава от логика нейното използване.
На 13.01.22 няколко продуцента се обръщат с писмо до временно изпълняващия длъжността директор на НФЦ г-н Камен Балкански, с което сигнализират за допуснатата грешка и отправят молба за отстраняването ѝ (приложено).
Съюзът на филмовите дейци също сигнализира за допусната грешка и отправя молба за бързо решаване на проблема в писмо до г-н Камен Балкански (приложено). Няколко дни по-късно изпраща второ писмо до ръководството на НФЦ и до Министъра на културата (приложено).
Г-жа Галина Тонева, от името на Асоциацията на продуцентите и като неин председател, адресира писмо до г-н Камен Балкански, за да изрази своята „загриженост за създадената ситуация, която допълнително ще утежни състоянието на родното кинопроизводство“ (приложено).
Въпреки многобройните писма и срещи със засегнатите продуценти, г-н Камен Балкански отказва да поправи грешката си. С аргумент, че новият закон е тълкуван от него по единствения възможен начин, той отпраща продуцентите да решат казуса в съда. Обърнете внимание на тона в писмото му и категоричността, с която той отрича проблема (приложено). Това писмо звучи още по-обидно днес, близо две години и половина по-късно, след наличните шест съдебни решения от различни състави на Административния съд, четири от които вече влезли в сила, които доказват грешката му и незаконосъобразността на метода за изчисление на крайната оценка.
Защо г-н Камен Балкански не поема отговорност за случилото се? Предполагам не само заради обичайната предпазливост от страна на всеки временно изпълняващ длъжността директор, а заради реалната опасност да му се потърси отговорност и за проведената шест месеца по-рано сесия за копродукции (от ноември 2021 г.), в която е допусната същата грешка, но за която никой от продуцентите не е сигнализирал.
Въпреки предупрежденията, че едно дело би блокирало сесията за неизвестен период от време, г-н Камен Балкански не отстъпва, а министерството дори не отговаря.
При тези обстоятелства, г-н Филип Тодоров (Уотърфронт) е принуден да подаде жалба и така сесията със седем пълнометражни филма е блокирана до решението на Административния съд.
След проведения конкурс за нов директор на НФЦ, г-н Петър Тодоров встъпва в длъжност на 22.02.2022. Малко след това, методът за изчисление на крайната оценка е коригиран съобразно ППЗФИ.
В последвалата юлска сесия проект на г-жа Галина Тонева остава извън класирането и тогава тя променя позицията си на 180 градуса. Жалбата ѝ по същество касае формирането на крайната оценка и противно на аргументите от писмото ѝ до г-н Камен Балкански, с което критикува неговото тълкуване, сега го защитава. Обяснението е просто: при метода на изчисление на г-н Камен Балкански, нейният проект би имал шанс за класиране.
И така втора сесия също отива в съда. Към вече блокираните седем филма се прибавят още три пълнометражни и пет късометражни филма.
Изминали са близо 12 месеца откакто първата сесия е блокирана, когато решението на Административния съд излиза, за да постанови, че методът на класиране на проектите от времето на г-н Камен Балкански е погрешен и незаконосъобразен (приложено). Въпреки това продуцентите на двата филма, които биха излезли от коригираното класиране, г-н Иван Тонев (АРС ООД) ) и г-н Добромир Чочов (Доли Медия) обжалват съдебното решение. Към жалбата се присъединява и г-жа Галина Тонева. Така делото се прехвърля към по-горната инстанция Върховен административен съд за неопределено време.
През юни 2023 г. идва ред на нова сесия за игрално кино. Нивото на държавна помощ е повишено значително, индексирано спрямо настъпилата инфлация.
Г-жа Галина Тонева кандидатства със същия проект от първата блокирана сесия и се класира за финансиране (при един и същи метод на класиране, когато печели г-жа Тонева не изразява своето несъгласие, но когато не печели, оспорва с жалба, която по същество касае именно метода на класиране). Сесията обаче отново е блокирана, този път от г-н Станимир Трифонов, който би имал шанс за класиране, ако се използва методът на г-н Камен Балкански.
Следват редица срещи на продуценти и режисьори в опит да се намери изход от създалата се криза. Срещи с министри на културата от различни правителства, среща с г-н Тома Биков, председател на Комисията по култура в Народното събрание. Има опити за споразумения, след които г-н Иван Тонев и г-н Добромир Чочов оттеглят своите жалби, но тази на г-жа Галина Тонева остава.
В началото на 2024 г. в изменение и допълнение на Правилника за прилагане на ЗФИ, текстът относно метода за изчисляване на оценките бива формулиран отново, за да се избегнат по-нататъшни жалби и спекулации относно яснотата му.
На 14.11.23 г. Административният съд се произнася по жалба на „Инкомс проджект“ и обявява метода за изчисление на крайната оценка на г-н Петър Тодоров за законосъобразен и съответно този на г-н Камен Балкански за неправилен (приложено). Съдебното решение влиза в сила.
На 08.04.24 г. два различни съдебни състава се произнасят относно жалбата на г-жа Галина Тонева, касаеща втората блокирана сесия, в категория за проекти над 600 000 лв. и в тази за късометражни филми. Съдът отменя заповедите на г-н Петър Тодоров, заради формални нередности (например заповедта е подписана от негов заместник и пр.), но отново потвърждава правилния метод на класиране, с което се доказва за пореден път, че методът на изчисление на г-н Камен Балкански е бил незаконосъобразен. Двете решения не са оспорени и влизат в сила (приложени, решение 1 и решение 2).
На 08.04.24 г. съдът се произнася и по жалбата на „Геополи“ (Павлина Желева и Георги Чолаков). Тяхната жалба отново оспорва метода на класиране, защитавайки тълкуването на г-н Камен Балкански, а не предвиденото от закона. Съдът отново разяснява законосъобразния метод на изчисление на крайната оценка и “Геополи“ губи делото (приложено). Въпреки това продуцентите обжалват решението на по-горна инстанция Върховен административен съд.
На 26.04.24 г. е постановено решение на съда и по делото с жалба на г-н Станимир Трифонов. Заповедта е отменена отново заради формалности (например липсва мотивационна обосновка), но се произнася по същия начин, както във всички решения до този момент (приложено).
Ключов момент за филмопроизводството в България
Трябва за всички да бъде ясна важността на настоящия момент, тъй като той е от стратегическо значение. Очаква се директорът на НФЦ да издаде нови заповеди, предвид влезлите в сила съдебни решения. В тях той следва да отстрани формалните нередности, запазвайки класирането непроменено, тъй като фактически то е признато от съда за законосъобразно. Появява се реална възможност двегодишната криза, свързана със спекулации и манипулации относно механизма на изчисление на крайната оценка, да приключи веднъж и завинаги, и екипите на блокираните филми да започнат работа. За всички е ясно, че при четири влезли в сила съдебни решения, които категорично разясняват правилния метод на изчисление, евентуални нови жалби по същия казус не биха постигнали по-благоприятно класиране за техните вносители. Те ще доведат само до загуба на още време.
Затова апелирам към филмовата общност да вникне в проблема и да прояви твърда позиция. Нека в името на общия интерес не допускаме лични интереси да възпрепятстват филмопроизводството в България.
С уважение,
Камен Калев
Приложения:
1. Писмо от продуценти до НФЦ_13.01.22
2. Писмо от СБФД до НФЦ_17.01.22
3. Писмо от СБФД до МK и НФЦ_21.01.22
4. Писмо от АПФ до НФЦ_17.01.22
5. Отговор на Камен Блакански НФЦ_19.01.22
6. Решение по жалба на Уотърфронт_03.02.23
7. Решение по жалба на Инкомс проджект_14.11.23
8. Решение по жалба на Г. Тонева_пълнометражен филм_29.03.24
9. Решение по жалба на Г. Тонева_късометражен филм_08.04.24
10. Решение по жалба на Геополи_08.04.24
11. Решение по жалба на Станимир Трифонов_26.04.24
