Колко грешки правим и колко разочарования изтърпяваме от обсесиите и илюзиите, с които натоварваме любимите си! Човек почти винаги живее с представата за този, когото обича, с идеала за него, а не с реалния човек. И докато в изкуството сремежът към постигане на съвършената творба е естествен и разбираем, то в живота подобен максимализъм „да моделираш“ другия, според собствените си критерии и изисквания, води до катастрофа, било в интимен, било в глобален мащаб. А колко малко е нужно!
Толерантност, великодушие, алтруизъм – готовност да приемаш другия такъв, какъвто е. Към тези размисли ме подтикна есето на Анна Топалджикова „Обсебен от Галатея“, което някак естествено се появява във февруарския брой на списание КИНО, за да открехне завесата на илюзорната любов на Гетсби към Дейзи, а и на самия Фитцджералд към Зелда. А какво да кажем за магичния свят, който Салвадор Дали сътворява от любов към своята Гала? Или за трагичната, обречена любов в блестящия мюзикъл на Спилбърг „Уестсайдска история“, римейк на филма от 1961 г. и реплика към вечните Ромео и Жулиета, който Деян Статулов анализира в статията си „Новият филмов мит на Спилбърг“.
Ех, любов, любов! Нали февруари е месец на влюбените! Мнозина игнорират Свети Валентин като празник, привнесен отвън, чужд на българина. Но любовта сама по себе си е празник. И колко са ощетени онези, които от самовлюбеност и себичност не могат да го изживеят. Ако погледнем на любовта в екзистенциален план, то може да се каже, че във всичко добро и креативно, което правим, е намесена любов. Талантливият човек е влюбен човек – не съм го измислила аз. Но е красиво.
Това по някакъв начин проличава и в предложените в броя текстове: над трийсетгодишния труд на професор Ивайло Знеполски „Теориите за киното“, чиято втора част публикуваме в този брой.
На любов и радост към всичко, с което се захване, се дължи и работохолизма на Дими Стоянович, което проличава от интервюто на Боян Ценев с него. Любов и творческа креативност излъчва текстът на Камен Калев и Иван Чертов за работата им по филма „Февруари“.
Особено внимание заслужава есето на Диана Попова за изложбата на художника Милко Божков и поета Борис Христов „Салонът на природата“ в Софийска градска художествена галерия, в която талант, любов и болка са фокусирани в стоицизма на камъка.
А с колко любов и преклонение Неда Станимирова-Крънзова е написала книгата си „Валери Петров за себе си и другите за него“, което проличава и в рецензията на Калинка Стойновска за книгата.
В този брой публикуваме сценария на Валери Петров „Слънцето и сянката“, където любовта също е водеща, но и помрачена от страхове пред безразсъдството на човечеството. Независимо, че филмът е създаден преди шестдесет години (1962), неговата актуалност и значимост са валидни и днес. Или самият Валери Петров – еманация на благородство, талант, мъдрост и любов. Включваме няколко откъса от негови интервюта, а в подкаст предлагаме беседата на Валери Петров, състояла се през 2006 г. по време на майсторските класове, които СБФД и списание КИНО организираха с Рангел Вълчанов, Юлий Стоянов, Никола Корабов, Константин Джидров, Виктор Чичов, пред студенти от специалностите по кино.
Людмила Дякова
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ
ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА
Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ДИМИТЪР САРДЖЕВ
ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ
ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР
СПИСАНИЕ КИНО / ФЕВРУАРИ 2022
СЪДЪРЖАНИЕ:
ТЕОРИИТЕ ЗА КИНОТО: ЕДНА ВЪЗМОЖНА ИСТОРИЯ (ЧАСТ ВТОРА) – ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ
ОБСЕБЕН ОТ ГАЛАТЕЯ – АННА ТОПАЛДЖИКОВА
72’ БЕРЛИНАЛЕ. ЛЮБОПИТСТВО И ДОБРО НАСТРОЕНИЕ – ЛЮДМИЛА ДЯКОВА
КУЛТУРЕН АФИШ ФЕВРУАРИ – АНАСТАС ПУНЕВ
МЯСТО ЗА УНЕСИ НЯМА – ИНТЕРВЮ НА БОЯН ЦЕНЕВ С ДИМИТЪР СТОЯНОВИЧ
НОВИЯТ ФИЛМОВ МИТ НА СПИЛБЪРГ – ДЕЯН СТАТУЛОВ
В ОЧАКВАНЕ НА ТРЕТИ ОСКАР – ЕФЕМИЯ ГАНЧЕВА-ЕСКАНДАРИ ФАРД, Д-Р М. ЕСКАНДАРИ ФАРД-АРАШ
ФЕВРУАРИ В 16 ММ – ИВАН ЧЕРТОВ, КАМЕН КАЛЕВ
ТОВА НЕ Е КРИТИКА – САВИНА ПЕТКОВА
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: „СЛЪНЦЕТО И СЯНКАТА“
ГАЛЕРИЯ: „СЛЪНЦЕТО И СЯНКАТА“
В ИЗДИРВАНЕ НА БИСЕРИ. НЕДА СТАНИМИРОВА: „ВАЛЕРИ ПЕТРОВ ЗА СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ ЗА НЕГО“ – КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
