Това е първото издание на списание КИНО в онлайн формат. Събитие, съвпадащо със 75 годишния юбилей на изданието, който честваме през 2021 година.
През годините списанието няколкократно е променяло името си: „Кино и фото“ (1946 – 1951), „Кино“ (1951 – 1955), „Киноизкуство“ (1955 – 1991) и отново „Кино“ (1991), но през всичките тях е поддържало своята периодичност без прекъсване.
Мисия на списанието е била и неизменно остава да запознава читателите с най-интересното, стойностно и значимо от българското и световно кино, отстоявайки творческа независимост и обективност, въпреки налаганите идеологическите догми по време на социализма и икономическата преса, на която е подложено през последните трийсет години.
Списание КИНО е авторско издание, на което сътрудничат критици и филмови автори от всички поколения на българската кинематографична мисъл, както и специално поканени чуждестранни автори. Целта е задълбочено и пространно осмисляне и анализ на процесите в българското и световно кино от различни гледни точки. Списанието е поле за дискусии и отстояване на различни позиции по съществени събития, процеси и проблеми от света на киното, както в България, така и по света. Самоцелните сензации и жълтата информация са извън обсега му. Специално място се отделя за текстове, посветени на киното в новото публично пространство, неговото значение като масмедия в динамиката на електронните комуникативни системи и развитието на филмовата индустрия.
КИНО е оторизирано да публикува текстове, които се признават за научни публикации при хабилитиране.
Забележително е, че именно в годината на юбилея списанието с обновената си онлайн визия, наред с постоянните си рубрики – „Във фокуса на критика“, „Личности и филми“, „Гледна точка“, „Теоретични етюди“, „Фестивали“, „Исторически фрагменти“, разширява и своята структура и концепция с нови акценти – „От света“, „Галерия“, „Културен афиш“. Най-съществено и значимо е, че обогатява параметрите си в по-широк културологичен аспект, с внимание към различните изкуства – музика, литература, театър, изобразително изкуство.
Признавам, че имам сантимент към книжните издания: шумоленето на страниците, ароматът на печатарско мастило, времето, в което можеш да мислиш и да фантазираш върху прочетения текст. Но динамиката на съвременния живот и развитието на технологиите все по-малко дават възможност за това. Ние жадно и ненаситно поглъщаме хиляди и хиляди мегабайта информация и почти не ни остава време за нейното осмисляне.
Но вярвам и съм убедена, че новият формат на списанието с неговата графична визия и с професионалните си, както винаги досега, текстове ще бъде своеобразен етап на надграждане. Ще осигури на читателите не само важна, качествена и разностранна информация, но ще провокира размислите им в естетически, етичен и философски аспект. Ще достигне до многобройна публика от различни възрасти и социални слоеве. А разширяването на читателската аудитория е един от важните приоритети в редакционната политика на изданието.
На добър час!
Людмила Дякова
